Активизмът е едно от ядрата на човешкото общество. Той е задължение за съвестните, право на всеки, бунт и съпротива срещу това, което цели да ни увреди, независимо под каква форма. Активизмът ражда Човека, според мен.
Истината е, че с настъпването на масовия бум на информационната епоха, поводите да си активен и борещ се гражданин са доста по-многочислени отпреди. Социалните мрежи, сайтове като reddit, видео платформата YouTube и дори нашумелия неангажиращ и забавляващ 9Gag могат да информират за секунда милиони хора по земното кълбо. Децентрализирани движения (идеи) като Anonymous, издигнали се до статут на култ през последните главно 2 години имат силата да осъществят същото.
Именно това наблюдавам в момента с развиващата с меко казано бързи темпове кампания Kony 2012, подета от неправителствената организация (НПО) Invisible Children. Светът изгледа 30-минутното клипче, изобличаващо демоничния имидж Джоузеф Кони. Не ме разбирайте погрешно – Кони е тотален изверг, ръководител на Божията армия за съпротива (Lord’s resistance army или LRA съкратено), избил наистина много хора в типичния за регионалните африкански ширини дух – бруталност, зверства, безкомпромисност, пълна липса на хуманност. Това са способи, които открай време се използват от военните диктатури из Африка и не са нищо ново – макар че рядко Западът се е ангажирал със защитнически функции. Напротив, точно обратното – много от диктатите парадоксално се оказват „субсидирани” щедро от някоя и друга корпорация, в някои случаи като Нигерия и казусът „Кен Саро Вива” – Shell. Така се оказва, че подобни на Кони изверги като Сани Абача (нигерийски военен лидер) са имали в авоарите си между 4 и 5 милиарда долара подкупи, дошли от външен за Нигерия поток.
Джоузеф Кони, лидер на LRA
От известно време насам изпитвам много силен интерес към активизма и подбудите на хората да действат в името на някаква кауза и цел. Възхитен съм от отключването (най-сетне!) на един по-мащабен механизъм на борбеност за справедливост, за права и за спазването им от страна на толкова много хора от толкова много различни нации. Въпреки това явлението Kony 2012 ме учудва – и не само това, за мен то е откровена пропаганда с неясни цели, която е лишена от ситуационна субстанция в този случай.
Съвсем правдоподобно въпросът ще бъде „защо”, след като поне в този случай заемам една непопулярна позиция.
Малко предистория – конфликтът с LRA е бил доста сериозен – всъщност, толкова сериозен, че през октомври 2011 година президентът на САЩ – Барак Обама изпраща военни части на територията на Уганда. Връщам лентата малко по-назад – преди няколко години започват по-широките планове за експлоатацията на петрол (краткото ми изкашляне е при споменаването на “петрол” и САЩ в две съседни изречения) в страната, които не могат да се сравняват със залежите на Нигерия, например, но ги има все пак. Опитите да се постигне мир с Кони не успяват, защото той просто не се явява физически на преговорите, които са организирани.
Въпреки това през последните няколко (близо 4) години дейността на LRA е значително намаляла и организацията е притисната от правителството (което, между другото, е обвинено в приемане на рушвети от страна на английските Tullow Oil) и буквално едва диша. До степента, в която е възможно, населяващите Акхоли региона в Северна Уганда жители се намират в по-спокойни времена.
И изведнъж, през 2012 – близо 25 години от създаването на LRA и няколко месеца след вкарването на американски войски в угандски земи Invisible Children решава да подеме кампанията. И то с един мнооого пипнат клип и дори с отворен онлайн магазин тук ( http://invisiblechildrenstore.myshopify.com/ ). Може би след смъртта на Осама, Кадафи, Саддам, свалянето на Мубарак и насред конфликтните огнища – Башар ал Асад в Сирия и иранското ядрено оръжие имаме нужда от събирателен образ, който да разгневи глобалното общество и да изведе напред новият демоничен „лошковец”?
Какъв наистина е интересът на Кони 2012 кампанията, която се включва в толкова неподходящо време и чиито организатори се снимат със Суданската освободителна армия, която по своя характер е едно към едно с LRA? По признанията на самите Invisible Children LRA въобще не действа на територията на Уганда от 2006 година! А самата неправителствена организация е критикувана немалко за легитимността на финансите (и усвояването им) и дейността си, и то не само от външни фактори, а и от жители на Уганда, които са в обхвата на територията на дейността ѝ. Нека отново не споменавам честия афинитет на външни фактори да финансират откровено нехуманни режими в името на петролния или минния добив. Нека не намесвам и критицизма към угандското правителство, също обвинявано от не кой да е друг, а от Amnesty International за репресии и брутални действия спрямо опозиционери на режима.
Основателите на НПО-то Invisible Children със Суданската освободителна армия, обвинявана в изнасилвания, брутални действия и тероризъм
Не ме разбирайте погрешно – оценявам това, което Kony 2012 прави. Активизмът отново се засилва и хората – дори моментно, се замислят за нещата, които ги обграждат – дори на хиляди километри отвъд морета, сухопътни граници или океани. Африка и Азия са известни с репресивните си режими и няма нищо хуманно и нищо, за което да не се възмути един средностатистически трезвомислещ и…човечен? човек.
Но един лъскав филм без много реални факти от една съмнителна организация, която едновременно с това прави продажби от по 25 долара тениската като символ на „борбата? Докато с или без Кони подкупите за правителствата надвишават милиони долари, докато огромен процент от населението живее с под един долар на ден (през 2003 в Нигерия примерно това са 71%), докато се финансират военни и зверски режими, избиващи стотици хора?
Не мисля, че е напълно за мен. Ако се интересувате от нещо повече от един пропаганден фрагмент, съветвам да мернете око на тези неща – с идеята да погледнете и критичната гледна точка:
http://queernonymoose.tumblr.com/post/18908848529/kony-2012-causing-more-harm-than-good
http://www.reddit.com/r/videos/comments/qk0pd/kony_2012_help_raise_awareness_and_stop_joseph/
http://justiceinconflict.org/2012/03/07/taking-kony-2012-down-a-notch/
http://stream.aljazeera.com/story/kony2012-and-its-critics-0022087
http://visiblechildren.tumblr.com/
http://chrisblattman.com/2009/03/04/visible-children/
http://www.vice.com/en_uk/read/should-i-donate-money-to-kony-2012-or-not
Bad apple 
Снимката със Суданската освободителна армия е нищо повече от спомен при мирните разговори, които са се извършили в Juba, Sudan. Тъй като е на територията на Sudan и е трябвало да има среща с Kony относно подписването на определено мирно споразумение те са били тези, които трябва да контролират събитието.
Това не прави организаторите пасивни убийци и хора промотиращи решаването на проблемите чрез насилие. Снимката е за спомен с елемент на хумор.
Имаш ли някакъв официален източник или да се разтърся?
Не съм споменал нищо от втория ти параграф, просто посочвам, че е противопоказно някак и една такава снимка – независимо дали е правена при мирни преговори е доста…contradicting, казано по английскому.
Kony 2012 – защо сега? Кампанията не е на два, три, пет, двадесет дена. Ivisible Children Inc. съществува от 2005 година. Борбата срещу LRA не започва през 2012, а доста по – рано. Явно сте се информирали само по въпроси, които засягат гледната Ви точка. Да, клипчето наистина беше гледано от милиони само за няколко дена, но именно това е целта. Филмът Invisible Children: Rough Cut е създаден през 2006 година, за да покаже на света жестокостта в Уганда. След като достига някаква определена гласност, организацията Invisible Children Inc. започва нова кампания, чрез която ще привлече в пъти повече хора за каузата си. Клипът Kony 2012 не е направен за 2 дена, в него е вложен изключителен труд. Не говоря само защото съм изгледала филма. Направих си труда да потърся достатъчно информация относно достоверността на фактите и т.н. Всъщност има някои разминавания в клипа с реалността, но това е направено с цел гласност. За 6 години организацията Invisible Children Inc. е събрала и дарила средства, чрез които са построени училища за децата на Уганда. Мнението на критиците донякъде се изгражда заради това, че организацията приканва към дарения и закупуване на материали, целящи промотирането на кампанията – Make Kony famous. Но как според Вас се гради една кампания от такъв мащаб? Само с добро сърце ли? Не мисля.
Здравейте и благодаря за отговора, много се радвам. 🙂
Няколко неща само.
Първо, аз не отричам дейността на Invisible Children, просто автоматичното им възприемане от много хора като НПО-то спасител ми е доста странно. А закупуването на материали, били те тениски и/или гривни, рискува да е поредното извинение на дадени хора, че са си потрошили 30 лева и са си измили съвестта. Аз поне съм доста подозрителен относно това колко от тези насъбрани пари (а те ще бъдат много, знаете, че движението вече е добило хитов статут) ще бъдат реално усвоени за хуманитарни цели, а няма да бъдат изпрани. Отделно това отново е еманация на максимата “Купи, за да се почувстваш специален”, която налага мисленето че трябва да ЗАКУПИШ нещо, за да ПОМОГНЕШ.
Второ, не разбирам за въпросите, засягащи гледната ми точка. За LRA съм казал изрично, че ми е ясно – дейността им (и съответно контра-дейността срещу тях) е продължавала години наред. Точно затова ми е странно, че сега, когато нещата са съвсем различни, кампанията придобива такава известност. Ако наистина IC имат толкова добър маркетинг (а те показват, че имат), защо това не се е случило през 2009? Ако наистина бе толкова покъртително, това щеше да бъде показано на момента и всички щяха да се впрегнат да го разпространяват още по-време на кризисните за конфликта години, не мислите ли?
Истината е, че просто е абсолютен парадокс цялата ситуация. Да не говорим, че покрай Kony има още десетки военни лидери, терористични групировки и корумпирани правителства, които убиват, колят и бесят хора наред. Някои от тях са субсидирани от тези, които в момента са на страната на ‘света срещу Кони’. Намирам това за безкрайно лицемерно и отвратително, след като факти показват, че различни западни правителства и компании са финансирали откровено анти-човешки режими. Да се повдигне въпроса около нещо е хубаво, но не СЛЕД като то е отминало – и не на избирателен принцип.
Не ме разбирайте погрешно – харесвам това, че Кони доказа как глобалната мрежа може да се информира за отрицателно време и да разпространи една кауза. Това, в което се съмнявам, е защо бе изгодно чак сега и какви са причините зад това, а това, което ме огорчава е, че при съвсем малко желание развитите страни могат да помогнат изключително много на развиващите се и да ги изравнят на това ниво, в което няма да се налага да се сещаме за жестокостите и нищетата в Африка през година-две и да роним сълзи.
Заповядайте и едно видео (не го оценявам), ако желаете: http://www.youtube.com/watch?v=7DO73Ese25Y&feature=share
Гледна точка, която е валидна, е за финансите, наляти в правителството (което както казах е обвинено в корупция и съвсем наскоро прокара законопроект, който забранява публични демонстрации и събирания – типично за авторитарните и нехуманни режими в региона) и поредната международна интервенция и опит за световно полицейство.
Но не искам да си сменяме мненията тук – аз и вие. Просто да обсъдим какво, защо и как. И се радвам, че се получава нещо като дискусия, макар блоговете да са по-бавни като система.
Съгласна съм с Вас, че правителствата са корумпирани и колкото и да ми се иска да не се случва това – то се случва. Реално, едва 31% от събраните средства чрез дарения се изпращат пряко към Уганда. За останалите дарения не съм намерила информация къде, за кого и защо отиват. Но, ако се замислим, ще стигнем до извода, че все пак част от събраните пари отиват за подпомагането “експедициите” на организаторите до Уганда. Все пак, за да прелетиш океана са нужни средства, които не са малко.
След създаването на IC Inc. влиянието на Кони значително е затихнало, а това си го обяснявам именно чрез дейността на самата организация. След като някой започва да се бори срещу него, той естествено ще се опита да намали своите нечовешки дейности, за да не дава повод за повече внимание към себе си. Истината е, че на американското правителство, Белия дом и пр. не им пука за държавите от третия свят. САЩ оказват помощ само, ако бъдат облагодетелствани по някакъв начин. И тук идва тъжната част, когато виждаме колко много млади хора се борят срещу жестокостта, а на висшестоящите не им пука. Именно когато е бил кризисният момент, се е намесила организацията IC, за да привлече вниманието на големите сили, които да спрат невероятните жестокости на този варварин. Разбира се, САЩ не обръща внимание, затова IC създава филма Invisible Children: Rough Cut, за да покаже какво е положението в Уганда. След достатъчна гласност, американските сили се намесват, за да изтъкнат разбира се своята невероятна отзивчивост, но истината е, че това е просто прах в очите на хората. Жалко е да гледаме как хора като Джейсън Ръсел, които години се трудят, за да направя промени, да бъдат обвинявани в подкупи и т.н. След толкова много статии в интернет относно Kony 2012 хората наистина се чувстват объркани на какво да вярват и накрая не правят нищо.
Тези статии и дискусии, които чета в интернет относно кампанията ме ядосват, защото всъщност всички са съгласни, че съществува жестокост, в Уганда, но заради егоистичното правителство, не смеят да направят нещо, защото се страхуват от последиците – а именно къде ще отидат парите им, дали това, което правят наистина ще помогне и т.н. Аз искам хората да разберат, че в момента единственото, което е от значение е защитата на тези деца, защото никое дете не трябва да живее в страх. Наистина колкото и да говорим по този въпрос, правителствата ще останат със своите егоистични желания и цели, хората ще са объркани от случващото се, а децата няма да получат нужната им закрила. И всеки ден, виждайки това, се ядосвам, защото продължавам да гледам как свои връстници са насилвани да убиват дори собствените си родители, братя и сестри. Ужасно е да гледаш всичко това и да знаеш, че каквото и да направиш някой, който е над теб ще решава съдбата на стотици в името на своето благо.
Съжалявам, че се отклонявам от темата, но винаги, когато чета подобни неща, не мога да спра гнева си.
Наистина благодаря за отговора. Знам, че сте песимистичен към случващото се, но най – доброто, което можем да направим е да помогнем. Хората са недоверчиви, когато видят, че помощта им се измерва в пари и наистина е жалко, че парите са станали мяра за помощ.
Току що изгледат видеото, което сте предоставили и наистина бях потресена. След толкова информация, която мина през главата ми, съм донякъде объркана. Всички факти, всички мнения са различни. Човек не знае на какво да вярва, какво да последва.
Както казах в предния си коментар, правителството е една егоистична машина за пари, която разчита на състраданието на хората и замазва техните очи чрез събития от такова естество (Kony 2012). Всъщност същото наблюдаваме и в България, но нека не се отклонявам от темата толкова много.
Гледната точка на критиците относно клипа Kony 2012 наистина има убедителни факти, които честно казано разклатиха моето мнение.
Събитията в Сирия са далеч по – сериозни и, ако Кони е мъртъв или е извън Уганда, то тогава имаме сериозно причина да сме обезпокоени от намесата на САЩ. Предполага се, че американските сили са доста навътре в нещата, имат сериозна техника, достоверни източници и пр. Ако Кони е извън Уганда, тогава какво въобще правят американските военни сили в тази държава? Това са въпроси, на които нито Вие, нито аз можем да дадем точен отговор. И може би тук дискусията ни се изчерпва, защото сред океана от факти, измислици, мнения и пр., аз не мога да дам реална преценка над ситуацията. Това, което мога да сторя е да продължа да се информирам относно кампанията, организацията, мненията, филма Kony 2012.
Благодаря за предоставения клип. Дискусии от такова естество подбуждат мислите у хората, карат ги да си зададат някои въпроси, да потърсят, да се пробудят. :))
Ами…многото мнения съпътстват всяко дори по-мъничко нещо, лесно е да се дезориентира човек. Аз до скоро не бях толкова наясно, но особено след като и подготвях протест срещу ACTA съвсем наскоро и се гмурнах малко по-дълбоко, както се казва, схванах механизма. Истината е, че обективност много трудно се постига, да не кажа, че е невъзможно.
Теориите за Кони са даже по-малобройни от принципните, съпътстващи някакво друго явление от глобалното общество, които водят много, много извори за анализиране. Даже сме…опростени на два лагера тук като че ли, всеки делящ се на някое и друго мини-лагерче, но поддържащи две теории.
Според мен просто американците искат да си подсигурят още една територия в кризисния регион (защото Африка като цяло и в частност северната ѝ част и Близкия изток наоколо са точно такива), но не мога да бъда сигурен. Уганда изглежда прекалено малка и незначителна. Не съм напълно сигурен и дали е заради петрола – но е съмнително съвпадение, че експлоатацията в страната започва по-усилено тепърва през тази година и щрак – появява се Kony 2012 точно в тези ширини. Но това са теории, теории, и пак теории. Личната ми прогноза е, че е започнала ресурсна война срещу два блока – развитите и развиващите се страни и по-специално между САЩ и Китай/Русия (едната очаквана до няколко десетилетия да стане първа световна икономика, другата – отдавнашен враг на американците в стратегически план) и всичко това е просто малък фрагмент от нещата.
Не мислете, че съм песимистичен обаче, макар тонът ми в тази ситуация да е по-скоро негативен. Вярвам, че натискът на гражданите (но умерен и оправдан такъв, а не самоцелен) ще спомогне за подобряване на системата по някакъв начин…Макар че не се знае при една промяна кой нов лидер и господар ще яхне интересите ни. Но вярвам. И така трябва.
http://www.newvision.co.ug/news/18504-us-denies-interest-in-uganda-oil.html
Разбира се, САЩ отричат, че търсят петрол там, но аз не съм толкова сигурна. Всичко опира до собствените облаги. Егоизмът в този случай отново е на първи място. Американците умело се опитват да отвлекат вниманието на хората именно чрез тази кампания Kony 2012. И все пак аз продължавам да се надявам, че Invisible Children наистина правят промени там, където има нужда. Но никой не може да е напълно сигурен какво всъщност се случва. Можеш да следим youtube, както и информационни сайтове за новини относно случая в Уганда, но колко от тях ще показват реалната гледна точка, не можем да преценим ние.