Светът е огромен и животни дебнат отвсякъде…за наше щастие. Колко точно са щастливи те от съжителството с нас е съвсем отделна тема. Онтопикът е следният: още от малък се интересувам от фауната и нейните прекрасни представители от континент на континент. Енциклопедии, гледане на животни, четене на Джералд Даръл и прочие ме научиха да уважавам и да се възхищавам на дивите животни, с които имаме щастието да споделяме едно и също пространство. Затова през идните дни ще поствам животни, които са недотам известни, но адски красиви. Първият пост е за птиците.
Това е кралски лешояд, или разбиването на пух и прах на всяко смятане, че лешоядите са задължително грозни. Широко разпространен е в почти цяла Южна и Централна Америка, но в последно време представителите намаляват поради изсичане на горите. Една от теориите за името му е, че в легендите на маите птицата е била крал, който е изпращал посланията на боговете до хората и обратното.
Докато още се намирам в южноамериканска територия ще спомена и Хоацина, може би топ 3 от най-любимите ми птици. В малкото му телце от 60-ина сантиметра се крие цяла загадка, защото учените още не са открили какви точно са корените на неговата еволюция и с кои (други) семейства птици има общо. Фън факт: взимането на ДНК проби само е усложнило ситуацията.
Минавам на север в и се установявам в по-източните територии на САЩ и Канада. Там може да намерите тази синя сойка, която е може би най-красивият представител на семейството си. Тежи между 70 и 100 грама и е доста мъничка – рядко ще видите над 25-6 сантиметров представител. От Флорида до Онтарио, завиждам на градовете за сойките, които летят около тях. Не, че нашите сойки са грозни, де 🙂
Малко почивка от континенталното идва с Голямата фрегата, която кръжи около острови и крайбрежия до Тихия и Атлантическия океани. По-малкият вариант на т.нар. Magnificent frigatebird (фън факт: наричана Man o’ War), Голямата фрегата все пак е достолепна с големина на тялото до метър и размах на крилете два метра – два метра и половина.
Южна Америка просто е пълна с прекалено хубави птици. К(в)етцалът не прави изключение и да, има общо с митологията и Кетцалкоатъл. В съвременна Гватемала пък е не само национален символ – на него е кръстена и националната валута.
Няма как да избегна и Многоцветното лори, което е широко разпространено в Австралия, Нова Зеландия и дори Хонконг. Лоритата, като истински папагали, са с доста ярко оперение, но това, което е характерно за тях, е че почти неизменно летят по двойки. Много рядко може да се видят ята от тях и това е само временно явление. Австралийските фермери понякога не са им фенове, защото лоритата могат да бъдат истинска напаст за овошките. Е, поне са красиви, нали 🙂
Последното включване е от Лилавогушата синявица, национален символ на Ботсвана и Кения, и една от най-красивите африкански птици. Саваните и териториите на Субсахарска Африка осигуряват на синявицата достатъчното количество буболечки, скорпиони или пък гущери.
Няма да издавам какви ще са следващите животинки, но ги очаквайте 🙂
Bad apple 