Токът на един народ

Внимание: следният пост може да подейства охлаждащо на лумналия уличен ентусиазъм из много градове, както и да изтъква очевидни неща. Въпреки това ми се иска да го разпиша накратко.

Освен ако някой не спи в особено дълбок летаргичен и асоциален сън, няма как да не знае за скандала с електроразпределителните дружества (ЕРП). Ако бръкнеш в комуналните услуги на един гражданин, то той ще ти запали главата и ще ти я блъска в бордюра, защото в чисто битов разрез – това е най-важното за него.

От тази гледна точка, протестиращите от известно време насам многохилядни тълпи из десетки български градове имат не-о-спор-ва-но-то право да излеят гнева си ала Смирненски/Вапцаров и да настояват за по-нормални сметки и условия, в които да практикуват комуналните си услуги.

Две скромни, неделни, явни, охлаждащи и още десетина определения за моите прозрения ми накланят мозъка в лявото му полукълбо.

1

Ако трябва да опиша нещата: ето това трябва да свърши някаква работа.

Първо. Протестите винаги са най-яростни и масови преди изборите. Ако се замислите, ще си спомните и 14 януари 2009 година с каква цел бе – опозиционна. В момента протестите са колкото граждански, толкова и оръдие в ръцете на опозицията, срещу която са били протестите преди 4 години. Лявото ми мозъчно полукълбо, понеже е математическо и логично, прави това уравнение: 1+1 = 3

Където, сънароднико/гражданино, 1 съм аз, 1 си ти, а невидимата друга единица е опозицията или всяка една от политическите хиени. Тя е разперила готови да грабнат нещо пръсти, тя се внедрява в тълпата, и тя, повярвай ми, ще направи всичко възможно, за да извлече максимум облаги от твоето и моето недоволство. Твоето и моето благоденствие е важно за нас, но не и за нея. Невидимата единица, уви, е и най-опасна, защото най-лесно извърта, ескплоатира, реализира, това, което ти и аз не можем да осъществим толкова лесно. Тя гледа да задоволи до 10% твоята и моята потребност, и 90% – своята.

Второ: И преди съм писал, но нека повторим урока – българинът най си мрази комунизма. Това е неговият архивраг, той е в дъното на всички народни поверия и катастрофи, общо-взето той е виновен и за всичко, което се случва днес.

Тогава ми е интересно защо мразещият комунизма гражданин, който в момента протестира не само срещу частните корпорации, отговорни за електроразпределението, но и срещу държавата, срещу нейното посредничество в този процес, нейното спомагачество, нейната безотговорност спрямо нейните собствени граждани…та, същият този индивид настоява за Н А Ц И О Н А Л И З А Ц И Я.

Или казано по-накратко – още повече власт на държава, замяна на един сформиран монопол с държавен такъв.

Клин клин наистина ли избива според вас в тази ситуация?

Всеки от нас иска да е Смирненски, и пламът на гнева му да доведе до нещо, което е неизменно в облага на него и неговите съграждани. Само че идеалистичните очи се лъжат най-лесно. Това, което простичко искам да кажа: използвайте както възпятото в лявата част на телата ни сърце, така и лявата част на мозъците. За да се вижда по-добре.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s