Шведска тройка: Емигранти – недоволство – държава

Малко по-малко от две години, след като Сива Британия избухна в бунтове с водещ емигрантски елемент, нещо подобно се случва и в Швеция. От близо седмица насам столицата на скандинавската държава – Стокхолм, се оказа в пламъци, издигнати от гнева на недоволни младежи. Наблюдателите отбелязват, че това е най-сериозната ескалация на гражданско неподчинение в страната от години.
Първопричината е убийството на 69-годишен мъж, който е застрелян от полицията поради размахване на мачете на публично място. Мъжът е бил с португалски произход и поради факта, че е емигрант, реакцията на емигрантската общност в града е критично рязка. Подпалките на огнището в стокхолмския квартал Хъсби – където 80% от близо 11-12 хиляди жители са първо и второ поколение емигранти, бързо прерастват в нещо много по-голямо и буйно.

Един бърз поглед над ситуацията дава яснота върху две неща:
1) Спектърът на конфликта е много по-малък от английските и френските протести от емигрантски тип в последните години. Същевременно обаче Швеция е известна със спокойните си, пасторални обществени отношения и подобна ситуация е грозен хематом върху скандинавското ѝ тяло.
2) Причините за този конфликт обаче са от абсолютно същото естество като предишните – емигрантите и тяхната периферна функция в чужди за тях общества, ниската им образованост, бедността, по-стеснения спектър на перспективи пред тях, алиенацията от кореняците граждани. Нужно е тук да се отбележи и че Швеция е първенец сред скандинавските страни със своите цели 15% население от чужд произход. Конфликтът в Сирия пък води до ударно увеличение на потока на бежанци в страната – заедно с миграцията на хора от Афганистан, Сомалия и Ирак.

ss

Подобни гледки са закономерност за последните дни, след като десетки коли осъмнаха запалени от недоволната тълпа

На базисно ниво, понеже така или иначе не съм експерт, а любител-наблюдател, можем да направим два възможни разреза на ситуацията:

1) По-либерален/ляв – Емигрантите са в меко казано шах-и-мат позиция. Наблюдава се силна социална и икономическа дискриминация спрямо тях – по-ниски заплати, почти нулева ликвидност на изкачването по йерархичната система на професии и длъжности, стриктно законодателство спрямо емиграцията, безперспективност. Използвани за черноработници, втора ръка хора, и посрещнати ако не с враждебност, то поне с хлад, младите поколения емигранти съвсем естествено ще имат чувство за реваншизъм в себе си. Нужна е само една подобна искра и огънят им съвсем закономерно ще се разгори.
Според правителствените статистики 1/3 от младежите между 16 и 29 години в най-бедните квартали на шведските големи градове нито работят, нито са в академичните институции на страната. Към това се прибавят и статистиките от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), посочващи, че бездната между бедни и богати в Швеция отбелязва най-голям ръст от всички взети в анализа по-големи държави.
Мултикултурализмът така, както е проведен като експеримент в Западна Европа (a вече явно и в Севера), е един невъзможен сценарий с множество пролуки.

2) По-консервативен/десен – Емигрантите до немалка степен са виновни за положението си, макар че има определени фактори в техен ущърб. Същевременно обаче Швеция е изключително социална държава и отпуска помощи за нуждаещите се (сред тях – и за емигрантите), захранени от кесията на нормалния шведски гражданин-данъкоплатец. Голяма част от чужденците не желаят дори да научат шведския език, така увеличавайки шансовете си за по-квалифицирана работа. Същото важи и за вливането в учебната система на страната.
До немалка степен етническите елементи разчитат на държавните субсидии и мързелуват, вместо да повишат качеството и компетенциите си като работна ръка. Швеция е изключително либерална спрямо емигрантите – отпуска им уроци по език, жилища, на бежанците е позволено да живеят със свои близки, ако имат такива на територията на страната. Държавата всячески създава стимулиращи условия за емигрантите, от които те явно не се възползват.

Наред с това се наблюдава капсулиране на районите, в които пребивават емигранти. Те сформират своя собствена „държава в държавата” и реагират непоколебимо агресивно спрямо шведски органи на реда или държавни опити да се промени статуквото, което те са си изградили. Това вреди на държавната цялост и е напълно недопустимо за функционирането на едно общество, където мнозинството трябва да определя правилата, а не малцинството да прави опити да подкопава държавната сигурност и стабилност.
Всичко това сочи, че не се наблюдава външно сегрегиране и капсулиране на емигрантите, а те с действията си сами се стереотипизират и отхвърлят от шведското общество. Мултикултурализмът – той е обречен на провал.

ss2

Независимо как гледаме върху нещата, едно е ясно – мулти-културният модел в Европа в последните години дава сериозни признаци за издъхване. Конфликтите се интензифицират и сходен сценарий се наблюдава в различни ключови европейски страни с различни емиграционни общности. На фона на всичко това много пасващо се открояват думите на Ристо Каханто, зетът на застреляния португалски емигрант:
„Искам да кажа на всички тези гневни хора, които палят коли, че подобна реакция е недопустима и напълно грешна”.

А палежи има, и то все на места, които са грешна цел. Училища, библиотеки, и най-лесното – коли. Собственост ако не на държавата, то на средностатистически граждани, които няма смисъл да бъдат подведени под отговорност посредством улична вендета.

Огнищата в европейските градове, поне за момента, не водят обаче до сериозно замисляне по високите етажи на политиката за сметка на уличните ексцесии. Кое, как и защо не е наред, и оттук – как може да се префасонира то, за да има ако не напълно функциониращ, то поне лишен от повечето от явните текущи пробойни модел на мултикултурализма. Отсъствието на адекватен диалог и преструктуриране пък ни оставя в очакване на нов конфликт от подобен тип.

Полезни линкове за заинтересованите:
Страхотният “La Haine” с Венсан Касел.
Обстойно проследяване на събитията с няколко гледни точки в Telegraph.
Интервю в RussiaToday с член на анти-емигрантската партия “Шведски демократи”
Включване на BBC по въпроса.
И малко Guardian и New York Times.

TBP:AFK – Пиратите и кракена на индустрията

…знаем за колизията между идеята за свободно споделяне на информация и интересите на музикалната и кино индустрията
…знаем, че интернет е мястото, където индивидът стои на последно късче свобода…
…знаем за The Pirate Bay.

Но знаем ли кои са Петер Зюнде (brokep), Фредрик Ней (TiAMO) и Готфрид Свартхолм (anakata)? И доколко сме наясно с историята на най-големия торент сайт – The Pirate Bay?
„TBP:AFK” проследява последните два въпроса в достатъчна дълбочина.
„Ние мислим, че Интернет е наистина. Затова не използваме IRL. Вместо това използваме AFK”, уточнява Зюнде, което дава и яснота върху избора на заглавие.

Тримата са несъмнено забавна смесица от характери. Петер е говорителят на TPB, спокоен, улегнал, със силна реторика и самообладание. Фредрик е отявлено по-притеснителен, свит в себе си. Свартхолм е нахаканият нервак, който е автор на по-голямата част от култовите отговори на оплакванията на корпорациите.

1

anakata в типичен негов стил сатиризира изчисленията на обвиняващата страна. Monique в уравнението е адвокатът на Холивуд.

“Kaто композитор…какъвто съм, освен всичко друго, аз подкрепям авторското право. Но само, ако то окуражава креативността. Не в текущия му лик, който е просто един огромен механизъм за контрол от страна на хора, разположили се върху купища „права”, Роджър Уолис, журналист, композитор и професор към Royal Institute of Technology.

Споменавам Уолис не само защото директно казва, че системата на закрилата на авторско право има тотална нужда от преосмисляне. С него започва една тънка линия, разкриваща пролуките в съдебната система и безочливото лобиране от страна на индустриалните гиганти. Компроментирането на Уолис с това, че всъщност той не е професор и/или, че дипломата му е купена и не е защитена правдоподобно, навява спомен за нещо вече виждано/четено. Става дума за култовата трилогия на Стиг Ларшон – “Millennium”, най-позната със заглавието на първата книга „The Girl With The Dragon Tattoo”. В книгите си Ларшон описва изключително подробно и правдоподобно кризата в институциите (полиция, съдилища, прокуратура) – иронично, отново на територията на Швеция.
След Уолис следва разкритието, че съдията по делото срещу TPB – Томас Норстрьом, се озовава в положение на конфликт на интереси. Оказва се, че Норстрьом е член на две организации, посветени на авторското право и лобиращи за по-стриктно затягане на законодателството. В една от организациите членуват и представители на индустриалната страна по делото. Норстрьом не дава известие преди завеждането на съдебния процес. Въпреки това той е оправдан.

„Те използват съдебни механизми, ние – технически. Сякаш играем постоянна тактическа игра, но с различни оръжия”, Петер Зюнде.
В помощ на тримата обаче идва механизмът на “Пиратската партия” в Швеция, след като интернет доставчикът им Black Internet попада под неумолим натиск. Поради делото и раздухването му няма нищо учудващо в доста силната популярност на “Пиратската партия” в скандинавската държава. (Друг доста силен нейн клон е този в Германия).

1

“TBP: AFK” ми се струва интересен (а защо не и задължителен) филм не само за привържениците на културата на свободно споделяне, а на всеки средностатистически интернет потребител. Независимо дали Зюнде, Ней и Свартхолм може да изглеждат крайни на някои, те поставят на тепсия за пореден път един много важен въпрос, година след оглушителния отзвук от ACTA:

Кога най-сетне индустрията ще осъзнае, че времената са други, правилата са други, медиумът е друг, и всичко това води до нужда от друга формулировка на закрилата на авторско право? А свободното споделяне не е демонът, който се изкарва от него.

П.П.: Мисля, че не е нужно да уточнявам – няма да гледате филма в кината. Той може да бъде свален, а при добро желание – и да се плати за него на официалния сайт .

П.П. За някои по-скорошни развития относно TPB – преди по-малко от 6 месеца стана ясно, че “пиратите” няма да плуват в открито море, а ще летят в дигиталния облак.
Готфрид Свартхолм бе арестуван в Пном Пен в края на август 2012 г. и депортиран (Камбоджа и Швеция нямат споразумение за екстрадиране) в страната си. Бяха му предявени редица обвинения, включително и за хакване на шведската данъчна служба през периода 2010 – 2012 г.
Някои наблюдатели свързаха услужливостта на камбоджанските власти  с отпуснат фонд на стойност 59 милиона долара, предоставен от Швеция на Камбоджа за “развитие на демокрацията, човешките права, образованието и климатичните промени” седмица след депортирането.