TBP:AFK – Пиратите и кракена на индустрията

…знаем за колизията между идеята за свободно споделяне на информация и интересите на музикалната и кино индустрията
…знаем, че интернет е мястото, където индивидът стои на последно късче свобода…
…знаем за The Pirate Bay.

Но знаем ли кои са Петер Зюнде (brokep), Фредрик Ней (TiAMO) и Готфрид Свартхолм (anakata)? И доколко сме наясно с историята на най-големия торент сайт – The Pirate Bay?
„TBP:AFK” проследява последните два въпроса в достатъчна дълбочина.
„Ние мислим, че Интернет е наистина. Затова не използваме IRL. Вместо това използваме AFK”, уточнява Зюнде, което дава и яснота върху избора на заглавие.

Тримата са несъмнено забавна смесица от характери. Петер е говорителят на TPB, спокоен, улегнал, със силна реторика и самообладание. Фредрик е отявлено по-притеснителен, свит в себе си. Свартхолм е нахаканият нервак, който е автор на по-голямата част от култовите отговори на оплакванията на корпорациите.

1

anakata в типичен негов стил сатиризира изчисленията на обвиняващата страна. Monique в уравнението е адвокатът на Холивуд.

“Kaто композитор…какъвто съм, освен всичко друго, аз подкрепям авторското право. Но само, ако то окуражава креативността. Не в текущия му лик, който е просто един огромен механизъм за контрол от страна на хора, разположили се върху купища „права”, Роджър Уолис, журналист, композитор и професор към Royal Institute of Technology.

Споменавам Уолис не само защото директно казва, че системата на закрилата на авторско право има тотална нужда от преосмисляне. С него започва една тънка линия, разкриваща пролуките в съдебната система и безочливото лобиране от страна на индустриалните гиганти. Компроментирането на Уолис с това, че всъщност той не е професор и/или, че дипломата му е купена и не е защитена правдоподобно, навява спомен за нещо вече виждано/четено. Става дума за култовата трилогия на Стиг Ларшон – “Millennium”, най-позната със заглавието на първата книга „The Girl With The Dragon Tattoo”. В книгите си Ларшон описва изключително подробно и правдоподобно кризата в институциите (полиция, съдилища, прокуратура) – иронично, отново на територията на Швеция.
След Уолис следва разкритието, че съдията по делото срещу TPB – Томас Норстрьом, се озовава в положение на конфликт на интереси. Оказва се, че Норстрьом е член на две организации, посветени на авторското право и лобиращи за по-стриктно затягане на законодателството. В една от организациите членуват и представители на индустриалната страна по делото. Норстрьом не дава известие преди завеждането на съдебния процес. Въпреки това той е оправдан.

„Те използват съдебни механизми, ние – технически. Сякаш играем постоянна тактическа игра, но с различни оръжия”, Петер Зюнде.
В помощ на тримата обаче идва механизмът на “Пиратската партия” в Швеция, след като интернет доставчикът им Black Internet попада под неумолим натиск. Поради делото и раздухването му няма нищо учудващо в доста силната популярност на “Пиратската партия” в скандинавската държава. (Друг доста силен нейн клон е този в Германия).

1

“TBP: AFK” ми се струва интересен (а защо не и задължителен) филм не само за привържениците на културата на свободно споделяне, а на всеки средностатистически интернет потребител. Независимо дали Зюнде, Ней и Свартхолм може да изглеждат крайни на някои, те поставят на тепсия за пореден път един много важен въпрос, година след оглушителния отзвук от ACTA:

Кога най-сетне индустрията ще осъзнае, че времената са други, правилата са други, медиумът е друг, и всичко това води до нужда от друга формулировка на закрилата на авторско право? А свободното споделяне не е демонът, който се изкарва от него.

П.П.: Мисля, че не е нужно да уточнявам – няма да гледате филма в кината. Той може да бъде свален, а при добро желание – и да се плати за него на официалния сайт .

П.П. За някои по-скорошни развития относно TPB – преди по-малко от 6 месеца стана ясно, че “пиратите” няма да плуват в открито море, а ще летят в дигиталния облак.
Готфрид Свартхолм бе арестуван в Пном Пен в края на август 2012 г. и депортиран (Камбоджа и Швеция нямат споразумение за екстрадиране) в страната си. Бяха му предявени редица обвинения, включително и за хакване на шведската данъчна служба през периода 2010 – 2012 г.
Някои наблюдатели свързаха услужливостта на камбоджанските власти  с отпуснат фонд на стойност 59 милиона долара, предоставен от Швеция на Камбоджа за “развитие на демокрацията, човешките права, образованието и климатичните промени” седмица след депортирането.

Pussy Riot – блестящ пример за успешен маркетинг

Светът все още се тресе около скандала за Pussy Riot – активистките, които се противопоставиха на руския президент Владимир Путин насред свято за религиозните руснаци място – църквата. Това се случи преди няколко месеца, но едва преди няколко седмици навлезе в апогея си и гръмна из публичното пространство, подхранвано от неправителствени организации, активистки групи, опозицията в Русия и кой ли още не.

Няма да коментирам цялата ситуация, ще кажа сбито, че не бях (и още не съм) съгласен с истерията около тази група, както и пламенното тупане в гърдите „Free Pussy Riot” – по-скоро поради вторични, а не първични съображения. Едно нещо ми се стори адски забавно и това беше новото декориране на Паметника на Съветската армия (ПСА) в София, който осъмна този път с качулки, сходни на тези на групата. То този паметник така или иначе вече стана целогодишен заместител на коледната елха…

В пика на Pussy Riot- истерията днес разбираме, че всъщност групата ще стане…марка. В Moscow Times намираме това:

„“Pussy Riot” is being trademarked to prevent outsiders from profiting from or tarnishing the band’s image, a representative lawyer said Tuesday.

The Pussy Riot trademark could be worth tens of millions of dollars worldwide, record producer Kostantin Cherepkov told Newsmusic.ru on Thursday. The co-founder of Sever Production offered his services to the band.

В български вариант, може би най-влиятелната онлайн медия Дневник, която следи изкъсо казуса, добавя следното:

Процесът на регистриране на марката е започнал през април, уточни един от адвокатите на пънкарките Марк Фейгин. След като бъде регистрирана марката, ще се продават тениски и типичните за пънкарките пъстри ски марки, както и други продукти, свързани с Пуси райът.

Неотдавна Пьотр Верзилов, съпругът Надежда Толоконникова, една от членките на бандата, който също е противник на Путин и опозиционен активист, предупреди, че в скоро време, за да се търгува с продукти и сувенири, свързани с пънк групата, ще трябва да се издава съответното разрешително, в противен случай ще се нарушат законите за авторските права.

Не знам дали това ме натъжава, или по-скоро ме напушва на смях. Активизмът и борбата за справедливост явно в последно време се очертават като най-успешния маркетингов подход, който да ти гарантира милиони. В този случай обаче ситуацията става още по-парадоксална и грозна.

Pussy Riot са група, бореща се за свободата на словото и свободата като цяло, опонирайки на един авторитарен режим. Същевременно с тези мерки, едно теглене на тяхнo mp3 от интернет от техен поддръжник, например, може да доведе до завеждането на дело срещу него. Същото важи и за започнатите вече акции за продажба на тениски и други аксесоари в подкрепа на групата, на които сигурно те ще сложат ръка. Борците за свобода може би не изповядват логиката на свободната култура и обмен в интернет, така ли излиза? “Освободеността” в случая излиза и извън виртуалното пространство. А малко неща са по-лоши от хора, стоящи срещу течението на каузата си в идеен смисъл.

Една такава тениска = 16 долара. Not bad, особено като сложиш ръка над всички артикули с тематика, свързана с групата ти.


Идеалистичните каузи никога не са били въздушен идеализъм и липса на финансови намерения. Само крайно наивният човек би сметнал така, базирал възгледите си на героичните романи от типа на всеотдайността на Жан Вал Жан и сие в „Клетниците“ например. Но има някаква граница, и поне в случая за мен тя е премината и прозира евтиното настървение за реклама и акумулация на приходи зад цялата
Pussy история.

Жалко. Може би имаме нужда от малко ако не идеалистичен, то поне частично самоотвержен активизъм без желание за финансово възмездие. Чакаме.