Поръчкова журналистика case: Кармелита Тонева

Аз съм малко шокиран. В линк по-долу съм прикачил цялата конференция на “Зелените” с надслов “ТИМ – заплаха за националната сигурност на България”. Бях се заклел, че още поне седмица-две няма да пиша на никаква обществена тематика, но изгледах цялата пресконференция в БТА. След появата на лицето Кармелита Тонева (що за име, по дяволите…) после пет минути исках да си изгриза главата и да си захвърля мозъка през прозореца.

Хора, това е нещо отчайващо.

Disclaimer: Не съм поддръжник на “Зелените”, в много отношения не се засичам с тях, в други – се. Но не смятам, че човек трябва дори да им симпатизира по какъвто и да е начин, за да се втрещи от поведението на Тонева. Всъщност, не само на нея, но и на някое и друго журналистическо псе около нея, което лаеше по време на пресконференцията. Употребих думата “псета” не по друга причина, а защото нищо друго не ми идва наум, наистина. Не ме интересува дали госпожа Тонева има 17 награди за обективна професионална журналистика. Това, което ме интересува, е поведението ѝ, подбора ѝ на изразни средства, както и обективният факт, че тя няма как да е обективна на пресконференция, отнасяща се до ТИМ, бидейки част от медията “България он Еър”. Ясно защо.

Даже бих направил един пряк паралел между нейното държание, макар и в по-закритото пространство на БТА, и това на печално станалата известна Диана Найденова от bTV. Много добре си спомняте какво “реноме” си докара тя покрай протестите на “Орлов мост”, и то напълно заслужено.

Разбирам, че тези хора работят в организираната медийна структура, която им налага правила, но докъде точно се простира ерозията на личното достойнство (да не споменавам обективност и подход в журналистиката) в такива случаи? Варненската групировка пък толкова заплашена ли се чувства, че да изпраща по толкова очеизваждащ начин свои хрътки по събитията на “Зелените” (или може би който би контраатакувал изградената структура)?

Решения нямам, но и не знам дали може да има каквото и да е решение тук. Просто искрено за пореден път се удивлявам на подобни журналистически феномени. А те от своя страна ми припомнят защо мразя перспективите ЗА и условията НА родната журналистика. Може би трябва да обявя един синдром “Тонева-Найденова”, който да е красноречив за заболяването на родния медиен климат. Болест, която, уви, не е появяваща се периодично, а е неизменна част от системата.

Bad apple out.