Статуквото живее, но не пречи да бъде разклатено

Поредна ситна капка в океан от онлайн недоволство.
Някой ще намеси темата за нефункционалността на практика на младото поколение, което пищи много в интернет, но реално не оправдава и на 1/10 крещенето си.
Не. Макар че окей, нека си го мисли това този някой (или тези някои).

Какво мисля аз:

Мисля, че днес за пореден път новите поколения на страната се почувстваха предадени. И това не е нищо ново, но е най-звучният шамар за мен и хората в моя диапазон (+/- две житейски години), тоест – за едно от тези нови поколения. Убеден съм, че същото важи и за останалите, защото последните няколко години са наистина грозна гледка.

Не мисля, че ситуацията е непоправимо тежка. Но е достатъчно неудобна и скандална.

Мисля, че и без това проблемното за сформиране правителство няма да издържи, независимо кой го сформира – а конфигурациите ще бъдат разигравани изключително хищно и жестоко в идните дни.

Не мисля, че това ще стане веднага, т.е. ще включва минимален толеранс от гражданска страна.

Мисля, че подобни случки ускоряват един процес, който е нужен на страната – изчистването на стари кадри за поставяне на колоните на нова система. Това сигурно ще отнеме поне въртенето на едно-две поколения, но подобни кризи радикализират прочистването, дават му тласък, отварят пролуки в статуквото. Вече сме започнали, макар че сме все още в началото на Loading лентата.

Не мисля, че трябва да се отчайваме и да си повтаряме „няма такава държава” / „прост народ – проста държава” и подобни автоагресии. Не виждам как помагат.

Мисля, че трябва да се образоваме и да заразяваме всички околни с нашата образованост. Да се борим гласът ни да бъде чут, да, но този глас да е обоснован и тежък, а не хаотично крещене и писукане.

Не мисля, че ще е лесно.

Но мисля, че успеем. С бавни, ситни капки, на онлайн и риъл лайф недоволство.

Това е.

Ода за разделения човек

Не обичам да си обяснявам нещата. Смятам, че това долу така или иначе е доста красноречиво. Но не трябва да се възприема буквално с двата примера, между които стои човека.
И няма общо със смъртта на Маргарет Тачър, която е един уникален и много…оспорван като качества и дейност политик.

Ода за разделения човек

Социализма целуна капитализма
и капитализма го целуна обратно.
Сетне всеки на другия удари шамар
и ревнаха –
звяр взрян в другия звяр.
Червен феникс до син бик.
Между нокти и копита –
застинал във миг
стои плах заек, човека,
с очи потъмнели и в тик.

Досущ както огънят ален
земята гори
а водата синя я дави
във тежки вълни
стои човекът-къс
и най-лекият им повей
е за него земетръс –
и брат в убиец мигом превръща
и набожния с греха
кара да се прегръща
а разумът спира
препъва се
и сетне повръща.

В Л А С Т Ц Е Л У В А В Л А С Т Т А!
Под фанфарите гръмки
на милион неродени деца
отсега закърмени с гняв
(но далеч не със Гнева) –
една неошлайфана сплав
която да служи
вярна
безропотна
хищна
и потна –
сляпо отдадена на целта.

К Л А Д Е Н Ц И Т Е Н И С Т О Я Т П Р А З Н И!
Сами ги пресушихме дълбоко
и надраскахме по лицата
двайсет и пет
резки жестоки
да се знае от ниско и високо
кой е Богът безумен
след всичките векове
Н И Е
Н И Е
Н И Е!
Иконостас лигав и гумен
на разпада на всички умове.

Социализма целуна капитализма
и капитализма го целуна обратно.
Човекът на две разцепи се в схизма
и безумието му нарасна стократно.

“Human”, jacquelinebarkl