Първата световна подземна алкохолна война

Руснаците завзели Софийското метро на 18 септември. Денят бил мъглив и дъждовен, та затова един полк руснаци безпроблемно се шмугнали в метростанция “Стадион Васил Левски” и я окупирали. Преди от Столична компания градски транспорт да се усетят (а според някои: въпреки че от същата са се усетили), три мотриси – 1849, 7392 и 9145 станали жертва на руските партизани.

Въоръжени с водка колкото вместимостта на достолепна катюша, руснаците раздали по една пластмасова чашка на всеки задържан, напълнили я до ръба (това са си 200 мл. почти чист спирт), и ги присламчили към каузата си.

Както се знае обаче, там, където руснаците направят крачка у нас, американците не остават по-назад. Няколко часа по-късно със специален стелт ескадрон янките завзели ключовата станция “Сердика”, където се били насъбрали четири мотриси – по една във всяка посока. Въоръжени на свой ред с бърбън, те раздали също по една пластмасова чашка с тежък алкохол, но и по едно чадърче на всеки, на което се веел американския флаг. Ама не си мислете такъв чадър, голям, хубав, ами чадърче, от тези, коктейлните, сещате се.

Между другото, тамън тези чадърчета винаги са се оказвали жертва на хищното триене на зъбите ми, защото ги дъвча до неузнаваемост, пък хартиената част я разкъсвам, ама това май е за друг разказ. Обратно при американците, втори отряд завзел новопостроената “Сердика II” в шах-и-матов ход, който довел до огромен дисбаланс при силите. Сякаш Студената война се завърнала, само че бая постоплена из тея пластмасови чашки.

Всичко щяло да бъде наред, ако нещата били озаптени точно в този момент. Европейският съюз недоволствал, но безуспешно. Към ООН били отправени призиви за бързо формиране на позиция и изготвяне на резолюция, осъждаща интервенцията в софийското метро, но никой не си мръднал пръста. Така конфликтът бързо добил световен мащаб. Финландците завзели “Жолио Кюри” с тяхната си водка, позапсували руснаците и обявили, че след снайпера “Бялата смърт” от Втората световна си имат нов шампион, който може да напие максимално българи в подземните тунели и да надцака руските поделение.

Ирландците, които отдавна си имат едно наум за янките, теглили една майна на вековните си деца, забучили флаг на “Константин Величков” и отворили стотици бутилки айриш уиски плюс десетки литри айриш кафе за по-лабилните спрямо градуса. Японци с тяхното си саке, шриланци с арак, чехи с пиво, испанци със сангрия и какви ли не други взводове завзели по една станция от софийското метро, създавайки истинска геоалкохолна карта в недрата на българската столица.

Така се стигнало до датата 24 септември 2013 година, когато избухнала Първата световна подземна алкохолна война. Метростанциите на София били на предните страници на Би Би Си, Си Ен Ен, Фокс Нюз, навсякъде вървели емисии с шокиращи кадри на пияни, понякога драйфащи, но учудващо доволни хора в купетатата и по платформите.

Американците излъчвали шокиращи кадри от ислямистко-завзетите вагони, където, за да се отчетат и те някак, мюсюлмани сипвали чай с по три бучки захар на населението. Руснаците не им останали длъжни и постоянно въртели по емисиите теорията, че някъде из останките на стара Сердика, там, където бил щабът на американците, имало петролен кладенец, който да подхрани империалистичните им апетити.

Нещо със сигурност ви липсва тук и факт, това е надземна София. Все пак колкото и хора да има в метрото, те едва ли надвишават петдесет хиляди, най-много – седемдесет. Лишените от алкохолна окупация недоволствали първо, защото били ощетени да се мъкнат по спарените автобуси, тролеи и травмаи, натъпкани до краен предел и второ, защото пропускали безплатен, оригинален чуждестранен алкохол. Не минало дълго време и започнали опитите за проникване в окупираните станции.

На това нациите отговорили с директен откос поради опасения от шпиониране. Нужно било сто души да умрат в първите часове на офанзивата, за да се озапти столичното население. Все пак имало единици, които успели да се вмъкнат и да се впуснат в опиумния живот под земята.

По света започнали десетки граждански движения за освобождаване на окупираните станции и прекратяване на алковоенните действия. На протестите се пиела минерална вода и се леели газирани напитки, хората смучели прясно и плодово мляко със сламки, десетки видове сокове били изпивани от картонени кутии. От провинцията към София заприиждали трактори и коли, натоварени с домашна гроздова, сливова, кайсиева и всякаква като родно опълчение срещу враговете – които, в този случай, били всички намесени.

Под земята войната добила блокова структура. Руснаците били притиснати между финландци и американци, но азиатските им съюзници – японци и китайци, били притиснали на свой ред северняците. Шриланците взели неочакван курс и се противопоставили на Русия, припознавайки лекия остатъчен вкус на арака си в бърбъна.

Швейцарците неутрално тъпчели софиянци с шоколад и им давали лек ликьор из “Обеля”. Немци и французи, като сърце на Европейския съюз, съединили станциите си (“Княгиня Мария Луиза” и “Централна гара”), но постоянно се карали между червеното вино и обилната бира, така че не били от много помощ за американците.

Тук някъде млъкнах и си засвируках, слушайки камбаната на джамията, от която ушите ми още малко щяха да се откъснат и да залетят покрай Централните хали.

– Е? – попита ме Вики, очаквайки продължение.
– Ми тва е.
– Е как – това е – извика тя недоволно и се чу звук на пластмасово падане.

Не знам дали сте чували звука на пластмасово падане, но това е най-отличаващият се звук в света. Нещо като ДАН ДЪДЪДАН, ама по-изразително. Просто си представяш пластмасата как удря земята и ДАН ДЪДЪДАН, мозъкът ти прещраква. Та, както и да е, Вики извика, след това се чу ДАН ДЪДЪДАН, а аз просто свих рамене.

– Ми повече не ми се измисля. Да кажем, че тея от провинцията са нахлули, пребили са чуждестранните войски с дамаджани или просто са ги напили с 50-градусова домошарка, всички са си стиснали ръцете, само че след като се изтрезнели, или защо пък не докато още са били пияни даже, и толко.

– Ебати тъпия край – изсумтя Вики и си оправи шала, а аз вдигнах падналата десетлитрова бутилка от “Горна Баня” и я сложих под чешмата с течаща вряла минерална вода, зяпайки синьото “М” на станция “Сердика”.

Wiskey on the rocks in carpentry studio