Игли

Иглата се обърсва леко около вената ми, насочила се наляво.

– Готов ли си? – пита ме Юсуке, гласът му глъхнещ в малкото помещение, миришещо на татами.

Кимам и иглата внимателно целува кожата ми. Той я завърта леко, опипва, и след няколко секунди усещам пронизването. Боденето заглъхва миг след като тя е влязла както трябва.

– Хич ли не те е страх? – пита той.

– Не, достатъчно ваксини и татуировки съм си правил – отвръщам на средно развален японски.

В салона е празно. Юсуке работи сам, тъй че взима само по един пациент. Когато сеансът по акупунтура приключи, идва следващ. На нас ще ни отнеме малко повече време.

Той вади иглата и я хвърля в кошчето, след което ми казва да стана. Смартфонът насреща улавя всяко мое движение и начина, по който разполагам тялото си. С умислена физиономия, мъжът опипва по протежението на лакътя ми. Затваря очи и измъмря нещо, продължавайки да навигира.

– Намерих те – отваря очи той и намазва мястото. Нова игла се забива в поредната точка.

Миризмата на татами ми напомня на апартамента на Ри през лятото. Стар, но широк, той смесваше тази миризма с любимите ѝ лавандулови свещи, както и с мириса на секс, след като свършвахме.

– Какъв смисъл има въобще – казва тя, тънките ѝ пръсти играещи си с златния Мики Маус на врата ѝ. Герданът не се сваля, дар от самоубила се млада жена. Ри никога нямаше да я преживее. – Какво мислиш?

По дяволите Ри, ми се искаше да ѝ кажа, какво очакваш от мен? В известен смисъл аз съм просто едно копеле, един приютен син на всичко наоколо. Нямам място, което да чувствам като дом, какво остава за мисленето ми за какъв смисъл има това, което ни обкръжава.

– За днес стига – отсича Юсуке и ми дава знак да се облека. – Обичаш ли да се разхождаш?

– Доста, защо?

– Препоръчвам ти днес да походиш час, за да раздвижиш малко тялото след сеанса.

– Стига тая вечер времето да не е като вчера, с удоволствие – нахлузвам синия си пуловер и мъхчетата му полепват по устните ми.

– Аха, кофти буря, нали така – кима той и ми изписва платежната бланка. – След три дни пак. Мисля, че за три пъти ще мога да оправя ръката ти. Да се надяваме, де.

Прибирайки се към вкъщи, усещам леко пулсиране около дупките, където иглите са пробивали кожата. Сякаш частички от мен се опитват да избягат нанякъде. Не че бих ги винил по какъвто и да е начин. Човек трябва да дава автономност на съставните си части. С удоволствие бих казал на мозъка си да отиде на майната си за няколко дни, ако това го устройва.

Сумракът се е спуснал над Осака, светлините и табелите изпъкващи с техния неон и множество цветове. Малко по-надолу е гарата, с тълпи от хора готови да посрещнат вечерта и кръчмите. Още по-надолу, отвъд сгради и сгради, лежи центърът на града, едно сърце пулсиращо със силата на хиляди души на квадратен километър.

Отгоре над всички нас е задаващата се буря. В „Кафка на плажа“ на Мураками, на Кафка му е заръчано да се скрие от бурята, нали така? Нещо от типа на: когато бурята вече е приключила, няма да си спомниш как си преминал през нея. Няма да имаш ни най-малка идея как дори си останал жив. Но едно е сигурно – че няма да си същия човек като този, който преди това е пристъпил в нея.

Може би затова не искам да се погледна в огледалото. Едва ли вече ще позная човека, който е там.

Поради тази причина, а и от чист инат, все пак правя своята разходка на ръба на бурята. Тя хищно е прегърнала мъртвешки черното небе, планината поръбена от лакомията ѝ. Опипвам дупките от иглите и все повече се убеждавам, че те са като код. Ако можех да бръкна в тях, щях да се разглобя на малки частици. След това щях да повеля на тези частици да се разкарат далеч. Да потърсят място, което да допълни това, което винаги ми е липсвало.

– Алекс, може ли да те питам нещо? – пита Кю, захапала леко долната си устна. В магазина около нас японки на високи токчета щъкат, пазарувайки неща, които далеч не им трябват. Но функционалност не е целта тук тъй или иначе. Материалните придобивки, подобно на култа към храната, са път към това да забравят поне за минута колко самотни и празни.

– Ъхъ – отговарям, следейки стилетотата на една особено нелепа гяру, която тъкмо напуска магазина.

– Смяташ ли, че съм привлекателна? Имам предвид, cute?

– Мамка му, Кю. Какви са тия?

– Един приятел ми каза, че хич не съм, та…

– За японците – да. За мен – не. Но първото е по-важно от второто, тъй че всичко е наред – вдигам палец аз и я помъквам навън. Щом задава такива тъпи въпроси пак е изгладняла и е време за рамен.

Дори нямам идея какво е общото на този фрагмент, който се просмуква в мислите ми. Бурята се задава и небето вече е отвъд черното. Едно необятно присъствие, което сякаш ще ме засмуче в себе си ей сега, досущ като майчина утроба, която излапва обратно отрочето си. Прибрал се вече вкъщи, аз съм си отворил бирата и наблюдавам от балкона си, заобиколен от влажно пране.

Пулсирането от избодените места се усилва и аз поглеждам накриво точките. Допивам бирата и без да знам защо, разчиствам пространството около старата си пералня. Като в сън, ръцете ми свалят една от изпраните кърпи и я постилат на земята. Без да се замислям лягам върху нея и зазяпвам откритото небе в чакане.

Тялото ми е тук, но не е тук едновременно. Фрагменти се блъскат в кутията между слепоочията ми, лица, гласове, докосвания, миризми, пулсове. Дупките зейват все по-широко и по-широко, имам чувството че ще всмучат в себе си балкона, апартамента, сградата, целия град, целият свят. Очите ми са също толкова бездънни, колкото небето, в което се оглеждат.

Когато дъждът най-сетне започва, заплаквам като малко дете и хиляди фини частици се просмукват с триумфален вик от отворите в плътта ми и избягват надалеч, надалеч, далеч от това тук и сега, стичат се надолу към рохката земя, след това отвъд, отвъд, дълбоко под нея, устремени към мястото, което печатът на нашето рождение ни е обещал да достигнем рано или късно.7o9lwtm

Advertisements

One thought on “Игли

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s