Вярата има 32 зъба

Все още вярвам
и тази вяра, тя е
катран в езерото на ума ми
дим през мъглата на очите
мръсен облак, тялото си проснал
върху бледите рамене на звездите
тя е гняв, и радост, и срам
тя е мед, и ангина, и кръв
клокочещи из корена на устите.

Все още вярвам
и ръцете ми не спират
те ще пишат и ще
крещят и ще крещят
дори да останат нечути
дори да остана без плът
дори оста на тялото ми
да се пропука и строши –
дори тогава из вените ми
този обречен глас на вярата
ще ехти, ще трепти, ще звучи.

Впивам лапи в стоманения прът
с който ни бият през ден
с който човека го родиха
уж да е свободен
ама в клетка метър на метър
да си остане заслонен
и блъскам, и блъскам
и хапя, и хапя като псе
ще хапя, защото вярвам
и защото хапя ще вярвам
и някой ден
най-сетне ще сме.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s