Борис Акунин за русофилията и русофобията

От “Дневник” са били така добри в ранните часове на неделя да пре-публикуват едни размишления  на мой любим писател – Борис Акунин, спрямо русофилията, русофобията, и други подобни неща.

На моменти може би малко беззъбо, но като цяло – Акунин отговаря на ранга си. Една е грешката му – че обявява русофобията за мираж/мит. Тя съществува, както и русофилията, просто те се наблюдават в две различни направления. Русофобията е насочена към руската политика, и най-вече – спомените за нея от XX век, който далеч не е най-бляскавият за руските лидери – голяма част от тях невъобразимо тоталитарни. Русофилията е в областта на културата – няма човек, занимаващ се с художествена литература, театър, композиране, или друг клон на изкуството, който да отрече огромния принос на руските творци през вековете.

Друг е въпросът, че вече трябва да обновим малко възприятията си. След като биполярният модел на системата на международните отношения отпадна през ’89 година, най-сетне трябва да се схване едно: да не одобряваш руска политика не е задължително да те прави русофоб (както и одобрението на даден фрагмент от политиката не те прави русофил). Същото важи и за оценката на американските решения във външнополитически (най-вече) план. Българското общество като цяло все още живее със спомена, че двата фактора на международната сцена са Русия и САЩ, което отдавна не е така и подобна трактовка е просто елементарна.

Текущите международни отношения са толкова по-усложнени поради глобализирането като цяло, а и навлизането на нови явления (например: интернет) в тях, че не можеш да си позволиш толкова опростена оценъчна система. Същото важи и за ключовите участници – които вече включват поне 5-6 значими други държавни (Китай, Индия, ЮАР, Бразилия и т.н.) и не-точно-държавни (ЕС) образувания, а не двата колоса от Студената война.

А иначе, освен материалът на Акунин, препоръчвам и книгите му. Където ни има и нас – за щастие, май не сме от “мрънкащите народи”, които той изтъква в началото на анализа в “Дневник”. Поне за участието ни в художествената литература на един модерен руски автор, де.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s