Михаела решава да не умре (но би убила Коелю)

Ако още някой шибаняк реши, че след като си свършиш работата с него, може да си говори с теб, ще преминеш на жени. Вярно, жените доста рядко търсят проститутки (а ти със сигурност не си чувала за такива случаи сред колежките си), но поне ще ти се спести тази сълзлива псевдо-сантименталност. Бизнесът си е бизнес и няма нищо сантиментално в него. Да ти платят само, за да си говориш с тях – добре, тогава става горе-долу. Лошото е, че по-голямата част от клиентелата са сринати от средната възраст мъже, разочаровани от работата, от брака си, от жена си, от децата си, от самите себе си. От живота си. Ти си имаш достатъчно проблеми, за да си гола сламка на обличащ се удавник с провиснала пишка. Предпочиташ да го обработиш, да не му слушаш проблемите, и после да се разотидете кой откъде е.

– Коелю е виновен. – изпуфтява Сами, когато ѝ споделяш поредния подобен случай. – Бях му чела някаква книга с курва, която преоткрива любовта или нещо подобно. То не са изповеди, не е сантименталност. Отвратителна работа.
Когато обаче заявяваш, че би намушкала Коелю, и я питаш защо като е била толкова зле, Сами я е изчела цялата, тя замълчава и набързо пали цигара. Явно е, че всъщност се надява за подобна глътка спасение като на героинята там, но сантименталното рядко оцелява извън мекото пространство между кориците на книгите. Не я човъркаш и запалваш и ти цигара.

Ако трябва да сме честни, може би западните проститутки са по-различни от тукашните. Вярно – внасят източни момичета, но сигурно условията са поне малко по-различни. В Холандия, в САЩ, в Германия. Дори българските автори често пишат за чужди проститутки, а не за родните. В крайна сметка, какво точно вдъхновяващо може да се намери в курвите по „Петте кьошета” в София, където ти и Сами преди време също сте кибичили? Всяко място е екзотично, щом не е тукашно. Сами ѝ е говорила и за друга книга, която харесва повече – „Светът според Гарп” на Джон, или пък беше Джош Ървинг, или пък беше Еруин? Не си спомняш. Важното е, че в този роман също е имало проститутки и те са изглеждали далеч по-бляскави – дори и да е в ума на писателя, от задушливия ад на София.
Спираш потока на мисълта си преди да станеш като мъжете, които така ненавиждаш, и облягаш крака на стола срещу теб.
– Дали можем да излезем от всичко това? – все пак питаш Сами.
– Ти – да, Мили. – изпуфтява тя. – Аз съм прекалено стара вече. Скоро ще се мятам на тираджиите за свирка срещу пет кинта и няма да има какво друго да правя. Освен евентуално да се хвърля от някой мост. Ама ти си млада, можеш да започнеш на чисто. Да отидеш някъде в чужбина, да запишеш в университет, да си създадеш семейство. – колежката ѝ зарейва поглед нанякъде през дима, сините ѝ очи се остъкляват съвсем. – Дори не е нужно мъжът ти да знае с какво си се занимавала преди…

Мислиш над това вечерта, докато си переш дрехите, за да са готови за следващите дни. Извадила си другия комплект и макар да не го харесваш много, все пак изглеждаш добре в него. С малки цици си, но пък задникът ти е хубав и знаеш как да го въртиш по време на чукането и извън него, отделно пъстрите ти очи подлудяват мъжете. Не знаеш точно защо – намираш ги за съвсем стандартни бадемовидни като форма очи, но не се оплакваш. Заминаване в чужбина…
Изглежда добра, макар и далечна идея. Ако преди две години можеше да се казваш Михаела, сега си просто Мили и неприятната мисъл е, че си започнала да се вкарваш в линиите на тази кожа. Мили става, Мили яде, Мили мие, Мили ходи из София, ходи при клиенти, пере, и заспива. Михаела е заспала от двадесет и пет месеца насам и не знаеш кога – и дали, ще може да се събуди.

Ако съдбата не те бе срещнала със Сами, щеше да си се сринала по средата на тази трансформация и вече единственото, което да искаш, е да си намериш смъртта. Да започнеш хероина, кожата ти да става все по-износена и по-износена, клиентелата да оредява, парите – също, и накрая да изгниеш някъде из „Люлин” или „Дружба”. Такива мисли ти минават дори сега от време на време, но си изградила някаква вътрешна стена, която трудно ги пропуска. А напоследък, под ръководството на по-зрялата и вече гаснеща проститутка, която лесно можеш да наречеш приятелка, същата стена пропуска нещо друго. Думата е хлъзгава, но най-лесно може да се доближи до определението за надежда. Надежда, която да те плъзне настрани от тъмните апартаменти и улици, от мириса на пот и секс, от механичното търкане на телата, от отчаянието, което ти дава този сив град.

Надеждата да решиш, че никога, при никакви обстоятелства, няма да останеш тук – поне не и в този град, не и по тези улици, не и в някой апартамент от грозните, намръщени блокове. Парите постепенно се трупат клиент след клиент, така че ще е нужно само подбутването на съдбата. Не си набожна, но смяташ, че Бог няма нужда да вярваш в него, за да направи нещо за теб. Може би именно неверниците според неговите критерии заслужават най-голяма помощ, най-усърдно докосване от ръката му.

Добиваш изненадваща увереност и осъзнаваш, че за момента си излязла извън кожата на Мили. Когато Мили умре – а това ще стане, Михаела ще се пробуди. А тя никак, ама никак не смята да приключва с живота си. Та той едва сега е започнал, и ако първите плочки от пътеката му са разбити като плочките покрай Съдебната палата например – нека така да бъде.
Тийнейджърът срещу теб в десетка трамвай зяпа лъскавите ти ботуши, а ти прокарваш език по устните си. Момчето смутено отмества очи и се придвижва в по-предната част на трамвая. Пенсионерка с лилавеникаво-бяла коса те гледа осъдително и мустакатото ѝ лице се смръщва, ставайки още по-набръчкано. Михаела би се притеснила, но Михаела не би изглеждала така. Мили отвръща нахално с предизвикателен пъстър поглед, а след това се вглъбява. Чуди се как ли точно изглеждат трамваите в Париж или Берлин.

two_prostitutes_by_cellar_fcp

“Two Prostitutes”, Cellar_FCP

Advertisements

One thought on “Михаела решава да не умре (но би убила Коелю)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s