“The Other Son” – урок по човещина и култура

Доста рядко пиша за филми – не защото малко филми ме впечатляват, а защото повечето така или иначе са малко или много известни. „The Other Son” обаче е болезнено неизвестен, а меко казано заслужава повече внимание поради редица причини.
На 23 януари 1991 година Арит Зилберг и Лейла ал Безааз раждат две деца в болница „Ротшилд” в Хайфа. Арит е израелка, а Лейла – палестинка. В суматохата обаче децата им са сменени. Жозеф, въпреки, че е дете на Лейла, заживява с Арит в Тел Авив. Ясин, който е дете на Арит, заживява с Лейла в Западния бряг.
Филмовата отправна точка е почти 18 години по-късно. Жозеф се готви за влизане в израелската армия, и при документацията се оказва, че той е кръвна група А+. Арит отива при лекар, за да поправи невярната според нея информация – и тя, и мъжът ѝ са с кръвна група А-. Проверката обаче само преповтаря данните и след допълнително лекарско изследване, тя разбира за случилото се в болницата в Хайфа.

1 movie

Оттам нататък „The Other Son” тръгва с пълна пара. От едната страна стоят семейство Зилберг (Арит, Алон и Жозеф), а от другата – семейство ал Безааз (Саид, Лейла, Ясин и брат му Билал).
Филмът има две адски силни фокусни точки в себе си. Едната е хоризонталното проследяване на човешките реакции.

Какво имам предвид с това?
Лентата блестящо се справя с представянето на реакциите на Лейла и Арит като майки, разбрали, че техните деца всъщност са други от една страна. От друга, планът проследява мъжките реакции на Алон и Саид като бащи, които са много по-рязки, на контра и крайни в негативен смисъл. Показателно е, че нито палестинецът, нито израелтянинът искат майките да разкриват истината на децата си. На трето равнище, естествено, имаме централната дилема във филма – тази на Жозеф и на Ясин.
Макар и сегментирани по някакъв начин, тези хоризонтални проследявания формират една огромна цялост, която завършено описва културния, човешки и дори политически феномен, който представлява конфликтът между Израел и Палестина. Помощ тук оказват и някои стереотипни възприятия на всяка страна към другата – Билал ал Безааз например е добре изграден образ на фанатичната неприязън към Израел, след като се отказва от брат си Ясин, защото всъщност винаги е бил „един от тях”. Равинът на Жозеф пък го отлъчва – макар и да го поднася по мек начин.

4

Двамата бащи в доста красноречива ситуация

Другата фокусна точка е, че филмът успява да комбинира богат поглед над културите и характерите, без да натоварва прекалено много зрителя или изкуствено да усложнява внушенията. На моменти тази простота има своите негативи – някои сцени и последните десетина минути на филма са прекалено олекотени и дори наивни, но като цяло според мен само допринася за доброто впечатление от лентата.

5

“Виж ни само – Исаак и Исмаил. Двете деца на Авраам”

Бих писал доста, но според мен е най-добре човек да изгледа “The Other Son”. Филмът го има на доста места, включително е качен и в няколко версии в YouTube. Заслужава си 105-те минути.

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt2073016/
Trailer: http://www.youtube.com/watch?v=OSagIPVjHo8
Филмът в YouTube: http://www.youtube.com/watch?v=-tZqrw3RuEQ

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s