21-во мартенско

Нямам много какво да кажа.
Само факта, че за пръв път четох самостоятелно заедно с моите приятели от група “Обертон”. Четири разказа, между всеки разказ по две песни, преплитане между проза и музика.

Но това не е толкова важно. Важното е, че това беше най-специалната, уютна, непретенциозна и забавна вечер, която съм имал досега. И въпреки лошото време беше фраш, което просто няма как да не поласкае мен или доброволните музиканти от групата.

Адски смешно е да го записвам онлайн в някакъв си блог, но ми се иска освен спомена вътре в кутията на съзнанието, да го имам някъде и черно на бяло. Натракано на клавиатура.

Благодаря на всички, които присъстваха, и които направиха събитието толкова значимо и приятно. Не мога да го опиша в думи. Но те усещанията невинаги имат нужда от тях така или иначе.

Тея дни ще качвам нещата от четенето, в този ред на мисли.