Назадничаво

“Светът е голям и женски задници дебнат отвсякъде”, Венцислав Стоев
“Save the world – share your ass”, Asstagram

Представете си го така.

Аларма, която пищи пронизително – както, уви, всички аларми, из всички градове, на всички държави по света.
Бледа ръка, която се пресяга. Изплува от морето от одеала като рядка риба, натиска бутона, и се гмурка обратно.
Десет минути по-късно храстът от кестеняви коси се скубе с четка.
Борбата е не само безмилостна, но и непоправимо жестока.
Вместо тътените на бомбардировките има охкания, изсъсквания и много гримаси.
Четката е оръжието на всяка жена във всеки град на всяка държава по света.
Кремавият сутиен прилепва на гърдите точно, козметично ги повдига малко нагоре. Дори някой да намери цвета за безвкусен, то формата на гърдите ще го накара бързо да забрави за тези мисли.
На главата, между другото, вече няма храст. Има разделен на две водопад. Друго разделение на две, малко по на юг из тялото, получава жадна целувка от впилите се в плътта бикини.

Жената, която излиза двайсет минути по-късно от апартамента, сякаш е друга.
Блуждаещият поглед на зелените очи вече е хищен и готов за предизвикателствата на деня. Косата, както отбелязахме, вече е воден феномен, а не проскубано растение. Люшкащата се походка, облечена в кремави ботуши и дънки предизвиква погледите на мъжете.
Със сигурност се чудят относно бельото на тази жена, а след него – и от леглото ѝ.
Твърде вероятно е никой от тях да не се интересува от това да бъде до нея тогава, когато алармата – както, уви, всички аларми, из всички градове, на всички държави посвета, запищи.
Още по-твърде вероятно е да се чудите защо ви говоря това. Все пак има много жени, които имат храсти, преливащи във водопади на главата, са със зелени очи, имат кремави сутиени и могат умело да люшкат бедрата си.

Да, но това е моята жена.
Или по-скоро беше моята жена. Все още обаче, признавам си, имам известни проблеми с приемането на този факт.
Проблемът е, че тя никак не иска да ме вижда, а аз – точно обратното.
Затова живея в съседния блок и я наблюдавам с бинокъл.
Продадох си апартамента и купих място до този, който остана за нея. Да знаете, че разводът е по-лош от хирургическа ножица. Тогава поне те кълцат, докато си под упойка.
От развода по-лошо нещо има само едно: развод с жената, която обичаш отвратително много. То е малко като вместо с хирургическа ножица да те кълцат с моторна резачка под частична упойка.

Понеже съм влюбен дори на тези уж стари години, ежедневието ми е кошмарно.
Ставам в 6, защото тя става в 6 и 10. На четиресет години съм и нямам храст на главата си, а оредяваща коса. Нужно ми е само да си навлека тениска и панталони, след което сядам, взимам бинокъла, и започвам да я гледам.
Всеки ден я гледам така, както астролозите в Средните векове са гледали нощното небе. Когато тя тръгне за работа, имам петнайсет минути, за да си направя бърза закуска, преди да направя същото.
През целия ден мисля за нея, докато върша каквото трябва да върша. Най-много си мисля за нея когато шефката за пореден път си развърти дебелия задник пред очите ми в опит да ме ухажва.

Няма нищо по-различно на света от тези два задника, уверявам ви.
Единият символизира това, което те иска, но ти не го искаш. Другият – това, което ти искаш, но то не те иска. Двете сфери на бузите на тези задници формират двете сфери, които обобщават съществуването ни на тази планета.
Затова не намирам за учудващо възклицанието, че животът е задник.
След работа понякога отивам на бар, за да сваля някоя друга жена. Друг път се замъквам до някое кино, или пък се връщам направо у нас.
Ако съм с друга жена, гледам да я разкарам до единайсет часа и трийсет минути. Ако съм на кино, винаги си взимам билети от седем часа, или максимум от девет. Ако е от девет, доста често се качвам на такси, за да съм на време.
Наистина не ви пожелавам да казвате на жена, с която току-що сте спали, че трябва да си тръгне след някакви си минути.
Затова и никоя от тях не виждам за втори път.
Иронично, но доста голяма част от тях ме наричат задник.

Ако се чудите какво става в единайсет часа и трийсет минути – жена ми се приготвя да ляга. Но това едва ли ви изненада толкова много, нали?
Представете си го така.
Понякога се къпе преди да легне, понякога го е направила, докато аз съм отсъствал. Във всички случаи косата се разпуска, сутиенът пада и освобождава гърдите. Следва един щателен оглед на трийсет-и-пет-годишното тяло. Коремът се потупва, около ханша се щипва, бедрата също не са подминати. Задникът, облечен в други бикини, се претегля в плоскостта на огледалото. След анализа на ситуацията най-сетне тя ляга и потъва в нощните води на одеалата.

Никога не съм виждал друг мъж в стаята ѝ, не съм я виждал да наруши своята рутина на лягане.
Това колкото ме успокоява, толкова ме и ядосва.
Означава, че държи на думата си. Защото ми каза, че повече до мъж няма да се докосне заради това, което направих.
Успокоява ме, защото бих полудял, ако я видя с друг мъж.
Ядосва ме, защото си е удържала на думата.
За разлика от мен, който тържествено обещах, че ще съм до нея за цял живот.
А изгубих всичко заради един двайсет и пет годишен, хубав, извънбрачен женски задник.

15177_517229404955583_855163768_n

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s