Защо не трябва да се будиш до японка

Събудих се, защото нещо меко ме ритна. Отворих очи, след което ги затворих – от светлината болеше адски много. Дадох си малко време и направих втори опит, този път успешен. Помръднах изстрадало, защото главата ме стържеше все едно някой замерва мозъка ми с остри ледени висулки. Едва когато заврях муцуната си в голия гръб на жената до мен осъзнах, че не съм сам в леглото, и че – видиш ли, ритналото ме „нещо” е бил нейният топъл, пухкав крак.

– Маааааааааааааааааааамка му.

Помислих малко и плъзнах ръката си надолу, вкопчих я между също толкова меките ѝ, топли бедра. Нямаше окосмение, сухотата ѝ ми напомни колко влажно е било това някой и друг час преди това. Жената пък мръдна и изстена доволно, сигурно мислейки си, че искам още от изминалото. Когато отдръпнах разперените си пръсти, тя помръдна недоволно и се обърна към мен. Взрях се в едни смолисточерни очи, дръпнати и леко раздалечени едно от друго, леко големеещ нос и неравномерно малка уста. Всичко това – с гарнитура на лъскава, черна коса, стигаща до раменете, която допреди малко се бе крила зад възглавница. Азиатка. И по-точно, азиатка, която в момента ме гледаше с някакво очакване, а аз нямах никакво желание да го оправдавам.
Между пулсовете на снарядите с висулки се опитвах да си спомня какво точно бе станало. Явно смолистата японка усещаше това, затова тактично си замълча и, усетила, че няма да ѝ се отвори парашута на сутринта, зари тяло обратно между завивките. Голият гръб изчезна като бледа, гъвкава змия.
Изсумтях и станах. По земята имаше дрехи – дънки, стандартен черен сутиен, също толкова стандартни прашки, захвърлени до него, обичайната гледка. По-интересен беше захвърленият презерватив, който някакси бе кацнал на дръжката на гардероба ми от череша. Явно бе бил пълен в предишен свой живот преди няколко часа, но понеже магически го бях захвърлил със задника надолу, той бе прокапвал постепенно и отдолу стоеше нещо, което ще трябваше да изчистя. Сумтенето ми премина в стенание.

Докато  ядяхме прясно мляко с мюсли, без да си казваме нищо, като два пълни темерута, картинката ми се поизбистри. Отново беше намесено шибаното уиски, защото си спомних за бара, за мътния въздух и кристалната джаз музика, отначало тръгналият смотано разговор, избухнал обаче в цял златен век при споменаването на Харуки Мураками, няколкото бързи питиета и няколкото по-бавни, после влаченето до таксито, сдържаното поведение в него, нахвърлянето по стълбите нагоре след него, и кулминацията при влизането в апартамента още от вратата.

Бях добър и кротък, дори темерутест човек, но уискито ме изтърбушваше отвътре-навън. Всеки път си казвах, че няма пак да правя глупости, били те с жени или без жени, ама всеки път увисвах като обесена лисица и не си удържах на думата. Веднъж един симпатяга бе идвал да ме бие, разбрал, че съм спал с жена му – тя пък все едно с мен само бе спала, както сама си призна с охолство, но ето, че той идваше за мен. Освен ако не го бе превърнал в свое хоби, което говореше лошо за него като мъж. Друг път видях полузаспало момче, чакащо автобуса си навън около гарата. Докато се разсъни и усети, вече бях препикал колкото е нужно сака му, и бях на двайсет метра напред. Дори и пиян успях да го надбягам с тази преднина, макар че след това щях да си разбия главата в ръбестия бордюр две преки надолу.
Уискито беше нещо като онези проклети невидими приятелчета, които ти подшушват някакви простотии, и ти се чувстваш заставен да ги направиш. А после като си нормален отново, ушите ти пукат от срам и нямаш никаква шибана идея как да обясниш цялата работа. Преглътнах лъжицата с мюсли – триците имаха за щастие някоя и друга сладка стафида, която да им оправи пластмасовия вкус, и заговорих азиатката.

– Ти…откъде си?
– От Сапоро.
– Това е в Япония, а? Или в Китай?
– В Япония е…център на префектура Хокайдо – тя изглеждаше недоволна от импотентността ми по география. – Петият най-голям град в Япония.
– Аха.
Задъвкахме пак, аз гледах циците ѝ, които се потръсваха смешно при загребванията ѝ с лъжицата. Явно бе решила да си стои гола в опит все пак да изкопчи нещо от мен. Гърдите ѝ бяха хубави, леко заострени, с тъмни ареоли и зърна, но бях толкова разочарован от поредните си простотии, че не можах да накарам кръвта си да отиде надолу, вместо да бушува тъпанарски в мозъка ми. След малко тя бе привършила с купата си, а и аз с моята. С бързо движение тя стана, взе купата си и я пльосна в моята, подреди лъжиците отгоре, и се закотви на мивката. Белият ѝ задник стоеше пред мен, усмихвайки се.
– Какво правиш бе? – шашнато попитах.
– Ами ще измия чиниите. Не може ли?
– E, може, естествено, ама…
Безпомощно скръстих ръце и разчесах косата си. Тази жена – дори може би момиче, откъде да знам, при азиатките толкова не си личи на колко са, по дяволите, тотално ме бе разоръжила. Имах намерението да я изгоня веднага, за да изгоня с нея и срама си, а тя първо ме бе победила с мълчанието си и скриването на гърба и задника си под завивките, сега ми лъсваше със същия този гръб и същия този задник, говорейки ми, но отново побеждавайки. Все едно се бе наместила да живее у нас. От палците на кракта ми до палците на ръцете ми, продължаващ нагоре, запъпли паякът на моето притеснение. Кракчетата му не бяха осем, а хиляди, засягаха всяко късче от плътта ми, бях настръхнал като ходещ метър и осемдесет висок игленик.
– Извинявай, ама дори не си спомням как се казваш.
– Юки – тя остави чинията на едно от ребрата на сушилката и се обърна към мен. Автоматично вперих поглед между краката ѝ, все едно е странен вентрилоквист, който говори през вагината си. – Значи “сняг”. Сори, ама и аз не си спомням как ти е името.
– Мартин.
– Приятно ми е, Марто.
– И на мен, Юки. Слушай…абе, такова, не че…
– Искаш да си тръгна?

Изражението ѝ не се промени, бе все същото, дори позата ѝ остана същата, пухкавите бедра с ключалката между тях, гърдите с тъмните кръгове, абе, всичко. Обаче усетих някаква всепоглъщаща вина, толкова ми стана неудобно, все едно се върнах в детските ми години и баща ми ми бе издърпал ушите задето съм такъв дебил и правя само простотии. Преглътнах с надеждата да го разкарам, ама дори слюнката ми се загнезди на гърлото и имах чувството, че ще се удавя. Мамицата му!
– Не…абе, всъщност, знаеш ли, ако искаш поостани. Виж че даже чиниите миеш.
– Ама няма да пускам прахосмукачка, да знаеш. Мразя бученето ѝ, а като чистя с нея, съм по-близко до него.
– А, не, аз не за това. Просто… – запънах се и най-сетне преглътнах. – Бе не бързаме за никъде, това имах предвид.

Юки  се усмихна и ми се прииска да си прещипя главата между плъзгащите се части на масата и да си я отрежа там. После да видя как ще чисти това. Едновременно с това почувствах някаква топлина да се разстила в мен, някакво задоволство, че това непознато азиатско момиче ще остане поне още час, може би два, може и три, че евентуално всъщност може би отново ще се чукаме, въобще, че ще правим нещо заедно. Сякаш усетила тази моя малоумна дилема, Юки се ухили още повече.
– Какво ще правим сега? – попита тя от трона си, опряна на ръба на мивката, направо си представях допира на топлия ѝ задник с хладния алуминиев край.
– Що не се облечеш като начало?
– Сам ли живееш?
– Да.
– Значи не е нужно.
Простата ѝ логика ме сащиса и аз не можах да отговоря каквото и да е и на това. Смутено зачоплих из веждата си, сякаш можеше да намеря кой знае какво там. Юки си седна обратно на стола и ме гледаше от упор, като животинче, което очаква команда, като възпитано куче, което не лае, докато стопанинът му яде пържоли, а си чака кротко кокалите след пиршеството на семейството.
Хванах се за главата и отново си представих как я слагам между плъзгащите се части на масата. После се сетих и за проклетия презерватив, който бе капал цяла нощ като пясъчен часовник.
– Абе, Юки, яла ли си мюсли с уиски? Същото е, само че вместо мляко, ги топиш в уискито. Дай да го пробваме.
  Тя плъзна ъгълчетата на устата си нагоре. Главата ме заболя още повече.

japanese_doll__aya_ueto__by_lisaueda-d4aonhi

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s