“Социализъм” = хляб и зрелища

Panem et circenses. Bread and circuses (или bread and games). По нашенски – хляб и зрелища. Наследството на римския велик поет и сатирик Ювенал, поместил тази крилата фраза в хекзаметрите на своята Книга IV, Сатира X.

Предлагам да заменим тази метафора с думата „социализъм“ за нашата действителност.

Защото няма нищо по-активизиращо и бутилиращо, след което изстрелващо като струята на новогодишно шампанско този гняв на българина. Само при споменаването на магическата дума, и мятането назад през годините, към „годините на социализма“*, този иначе спокоен човек става храм на моралните убеждения, експерт по тънки и не толкова псувни, и по икономика, и по политика, и по хуманизъм, и по какво ли не.

Нито настоящето, нито бъдещето на този човек може да го развълнуват толкова. Нито цени на ток, нито цени на вода, нито дори лишението от тях, нито дори постоянната омраза към текущите правителства и наядени гуши по високите етажи на властта, нито продъненото образование, нито грохналата система на здравеопазването, нито бъдещите му деца и грижата за тях, нито текущите му деца и грижата за тях, нито грижата за околните му, нито грижата за самия него дори.

Социализмът е като странен експеримент с хипноза – пациентът е приспан и положил тяло върху мек кожен диван, но при идването на ключовата дума, той се връща в съзнание и размахва юмруци, плюе екзалтирано, блещи очи!

Не съм социалист. Не искам и да бъда социалист, нито капиталист, нито какъвто и да е. Аз съм преди всичко човек и искам да уважавам хората и занапред, без оглед на техните религиозни или политически убеждения.

На моменти обаче ми идва малко прекалено вкопчването в призрака на социализма за сметка на сегашното и бъдещето ни съществуване. От малки са ни учили, че в живота се продължава напред, а не се забива в миналото и не се оставя то да определя настоящето ти.

Това не пречи да помниш неща, които не са ти харесали в това минало. Неща, които намираш за срамни, нечестни, анти-човешки. Историята никога не бива да се изтрива, защото от нея се помъдрява. Не се помъдрява обаче от това да живееш в предишните глави на книгата ѝ, вместо да пишеш страниците на сегашните.

* използвано от младите като най-хлъзгавата храчка, която може да се изплюе; от старите пък – с нежна тъга и меланхолия по отминалото Велико Време

Advertisements

One thought on ““Социализъм” = хляб и зрелища

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s