Образование (и здраве), а не полицаи, моля

От два дни полицаите (наред с надзиратели, пожарникари (?) и други сходни служители) протестират, настоявайки за 25% увеличение на заплатата. Вечният Цветан Цветанов им отказва и предлага между 5 и 7% увеличение, посочвайки 1) безумието да искаш такова увеличение и 2) наличието на 6 (словом: ШЕСТ) синдиката, с които наистина сигурно е сложно да се разбереш. Служителите пък обявяват стандартното за всеки протест от всякаква сфера “всеки ден ще е така, до победата”, и пляскат списък с подкрепящи ги международни синдикати.

Не харесвам Цветанов (бих го върнал към края на 30-те години на XX век и бих му навлякал кафява униформа като амплоа), рядко харесвам и полицаите. Срещал съм симпатични индивиди от тях, но те са по-скоро малцинство. Отчитам фактора да те забучат в напрегнати ситуации, да се разправяш с олигофрени (понякога – и с мирни протестиращи, но това е друго, нали), и да мъкнеш неудобни екипировки, но все пак. Човек трябва да се постарае поне да остава такъв, и то разбиращ, дори в по-кофти ситуации от бита си, били тези ситуации и неговата работа.

Обзорен преглед на последните два дни полицейски протести

Министерството на отбраната (МО) и МВР имат най-огромния бюджет в страната, и това съвсем не е от скоро. Преди разполагах с някакви статистики, като по спомен за текущата 2012 година и двата бюджета на ведомствата гравитират около 900 милиона лева. Образованието е отделено с 200 милиона по-малко, а фетусният стадий на здравеопазването ни направо се връща обратно в ембрионална позиция с общо 300 милиона лева (плюс-минус някои 30-40 милиона).

Добре, как се очаква подкрепата на подобно нещо от моя страна?

Колко трябва да стане общия бюджет на МВР при такива искания? А къде остават лекарите и учителите в тези повратни сектори на обществото, които са нахапани от дефицитни бълхи?

Пазителството на родната ни полиция доведе до пържоли и кучета в началото на годината и редица други гафове, които карат повечето граждани да се чувстват по-скоро застрашени, отколкото пазени.

Същевременно образователната ни система се руши камък по камък, връзката ѝ с бизнеса е отчайваща, а немалка част от младите са демотивирани и въобще не бръснат университета за образователна слива. Същото важи и за преподавателите, които дори да изклинчат малко финанси с частни уроци и преподаване на няколко места, рядко ще намерят сили в себе си от всичките глупости, дето ги заобикалят. Сили не за самите тях, а за кадрите, които би следвало да обучат интерактивно (младежкият интерес и ентусиазъм умира бързо в университетските зали/училищните стаи) и най-вече – достатъчно подготвено за големия свят отвъд. Няма нужда да преповтаряме сентенцията, че младите са най-добрата инвестиция за една държава…макар че току-що го направих. Може би всъщност трябва да я припомняме до откат, че някой да ѝ обърне внимание.

Първата дума в речника на отговорната държава

Затова – to hell с тези искания за 25%. Виж, ако учителите пожелаят 10% увеличение на заплатите си и по-отговорна държавна политика, или пък се случи нещо в здравеопазването – взимам маркерите/спрейовете, драскам транспарант, и се включвам.

Тази държава най-сетне трябва да си подреди приоритетите и да започне да се държи като зряло дете. А не като ембрион.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s