Криптидите и фантастичните същества на Австралия

Преди няколко дни проведох един случаен разговор за бумеранга като аборигенско оръжие и неговата сложност, както и изящност. Да не говорим и за употребата му в музикален план, която допринася за интригуващата история и облик на това сечиво. Идеята е, че този разговор ми напомни за един кратък текст, който исках да напиша. Той ще е посветен на някои митични същества, обитаващи държавата-континент Австралия – някои от тях плод на митологични вярвания, други – на бъзици от страна на местното неселение, трети пък може би наистина съществували.

Може би на първо място в тази класация биха се наредили „падащите мечки” (не съм виждал български превод, в английски вариант названието е “drop bears”). „Падащите мечки” са двуутробни бозайници, подобно на кенгурутата и коалите. Нещо повече – макар че коалите не са реално мечки, „падащите мечки” са описвани като техен брат-близнак. Много по-големи, яростни и хищни, тези създания атакуват плячката си като я причакват из клоните на дърветата и скачат („падат”) на главата ѝ.


Истината е, че, както се сещате, „падащи мечки” въобще не съществуват. Едно от най-големите удоволствия на всяко местно население по света е да шашка и тормози с безумни истории чуждоземците, които кръстосват неговите земи. Случаят тук е напълно същия, като бъзикът стига до там, че местните „предписват” носенето на вилици в косата, или пък намазване зад ушите с паста за зъби или вегемит (традиционна за Австралия смес от мая, малц и зеленчуци). Така пътуващите ще могат да уплашат с миризмата на пастата или вегемита „падащите мечки” – или пък ще ги набучат на своите вилици.
И един интересен факт – ако прехвърлите страниците на „Последния континент” на Тери Пратчет, посветен точно на Австралия в типичния сатирично-комедиен стил на писателя, може и да забележите как Ринсуинс среща точно такива същества.

Змията-колело е типично митично влечуго за САЩ, Канада и Австралия – въпреки че някои жители са подавали сигнали за засичане на съществото „със сигурност”. Змията-колело (“hoop snake”) получава името си поради вярването, че може да захапе опашката си и така да се търкаля след жертвата си, сякаш е колело. В последния момент, точно когато е застигнала своята цел, тя се изпъва и шибва плячката с отровната си опашка. Единственият успешен за жертвата начин да избяга е да се скрие зад дърво, което да понесе удара с опашката – и съответно за изсъхне от отровата.
Вдъхновението за змията-колело съвсем ясно е взето от митологичната уроборос – змията, захапала опашката си и символ на безкрайността.

Куинсландският тигър (“Queensland tiger”) е поредното зверче, плод на слухове и теоретизации. Той се смята за потомък на Thylacoleonidae, торбестите лъвове, обитавали австралийския континент по време на олигоцена и плейстоцена. Както сочи името му, за куинсландския тигър се смята, че обитава втория по големина щат Куинсланд. Описанието му го определя като голяма котка с ивична окраска и дълга опашка, силни и големи предни зъби и много диво и яростно поведение. Сред всички криптиди (растения/животни, които предполагаемо съществуват, но за това няма научни доказателства, или пък се считат за окончателно изчезнали), този потомък на торбестите лъвове е най-близък до това официално да бъде признато евентуалното му съществуване.

Йови (Yowie, понякога наричано и Yahoo), е човекоподобно, което обитава австралийските ширини. По същността си до немалка степен, мистерията около него наподобява тази на химaлайското йети, или пък на северноамериканския бигфут. Очевидците съобщават за наличието на йови също по сходен начин на този, който се среща и при йети и бигфут – мистериозни стъпки, нито маймунски, нито човешки, някое и друго по-тъмно и неясно засичане на йови, или пък разпарчетосването на домашни любимци по особено жесток и странен начин.

Относно митологията, две митологични същества, на които примитивните аборигени са обръщали внимание, ми направиха най-голямо впечатление.

Първото е така наречения бунип (“bunyip”). Бунипът е доста голямо същество, поместено в пантеона на аборигенската митология. Според поверията то обитава блатата, вировете, езерата, заливите или пък речните корита – тоест е водолюбиво и помества огромното си туловище във всякакъв тип улегнали водоеми. Значението на самата дума „бунип” пък е „дявол” или „зъл дух”.

Има множество различни описания на това какво точно представлява бунипа, твърде често те варират доста помежду си. Според някои поверия то има кучешко лице, тъмна козина, опашка като на кон, плавници, и бивни зъби като на морж или пък рога. За други бунипът е с човешко лице, глава на кенгуру и тяло на теле. Сред по-разпространените варианти е и този, в който съществото има по една глава на всеки от двата си края и се придвижва напред-назад в двете посоки, виждайки с всяка от тези глави.

Второто е многоцветната змия, с която явно аборигените са си обяснявали дъгата като явление. Многоцветната змия (“rainbow serpent”), подобно на бунипа, е обитател на застоялите водоеми и е собственик на най-ценния ресурс – водата. Според поверията многоцветната змия се е родила някъде из земните недра, и при появата си на повърхността е създала планините, рифовете, хребетите и всякакви други релефни образувания. Създанието е шедро и великодушно спрямо подопечните си хора и е техен неизменен защитник, като освен това сурово наказва тези, които извършат престъпление спрямо племето си. Както си личи, многоцветната змия помества в себе си някои основни тематики от живота на хората – живота, разпределението на ресурсите и важността му, отношенията в рамките на обществото и дори законовата уредба (наказване на престъпилите законите, покровителстване на съблюдаващите ги).

Според някои анализатори, митът за многоцветната змия, освен с дъгата, има общо и със змиите вонамби („Wonambi”). Вонамби е представлявал биологичен род от два вида големи по размер змии. Те са били с дължина пет до шест метра, и вместо да използват отровни зъби, за да убият жертвата си, подобно на боата и питона, те са се увивали около нея и са притискали, докато тя умре. Семейството на този род – Madtsoiidae, се смята за изчезнало още преди над 50 милиона години, но може би благодарение на изолацията, тези два представителя са успели да оцелеят допреди „само” 50 хиляди години.

Честно казано ми беше много интересно да попрочета за някои по-шантави измислици или поверия в австралийските ширини. Според мен този тип създания, вариращи между различните култури и митологии, са нещо, което ни връща обратно към света на примитивното и наивно магичното и за малко разхвърля научната точност и документалистика, с която боравим в текущите времена. Надявам се да ви е било интересно, пък някой ден може би ще отделя внимание и на някой друг регион и неговите магични създания.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s