Как никнат ноктите на овцете

Журналистиката е родена, за да обслужва интересите на народа, а не на политическата върхушка. Писателите израстват, за да събуждат съзнанието на индивида, да го провокират, да го сблъскват с реалността или не-реалността, и да го карат самият той да израсне. Социалната активност (припокриване с гражданско мнение) е изтъкана така, че да разглежда обективно, анализаторски и конструктивно препятствията, които стоят пред едно общество и да спомогне за дълготрайното им решаване.

Това е един кратък постулат, който очертава взаимовръзката и нуждата от трите сфери, които определям значими поне за себе си. Toзи идеалистичен поглед постановява, че оста журналистика-писане-социална активност, ако е организирана както трябва, поражда същия страх и потрес сред управляващите и некоректните властови органи, както една друга ос е пораждала сходни реакции преди близо 70 години. Тя ги разклаща. Тя ги смущава. Мотае мислите им и ги връзва на панделка във формата на въпросителна. Твърде възможно е да доведе и до избиването на студени капчици пот по горещата, закоравяла плът на същите тези хора, които са свикнали да живеят с удобството на по-горните етажи.

Все пак вълците добиват страх от овцете, когато те разкрият нокти и зъби из копитата и блеещите си усти. Проблемът е обаче, когато овцете не решат да отгледат тези функции на крайниците у себе си, или по-лошо – отгледат ги, но те израснат накриво.

Част I – Журналистикa

 В последните седмици журналистиката в роден мащаб стигна до своя надир, който гонеше открай време и който ще продължи да гони най-вероятно. Не за друго, ами защото не може да се третира и премахне толкова скоростно едно заболяване, което е присъщо на самата журналистическа структура, а не е просто синдром на някакво опорочено залитане в нея. Това, което се случи обаче, хвърли малко светлина и запъпли със слънчевите си крака по гнилото, кафеникаво стъбло на този обществен отрасъл – хората се разгневиха. Но не с този мимолетен, избухнал гняв, ами с един по-устойчив, по-изпипан, по-„студен” гняв, който им позволява ошлайфане на емоциите и поглед в по-дългосрочна перспектива. Въпросът не е само в личности тип Диана Найденова, която отново е синдром и кратко проявление, и която вече отмина като обществена тематика. Въпросът е, че немалко хора започнаха да имат желание да осъществяват конструктивен натиск, който да направи две неща:

1) Да покаже, че овцете имат все още малки, но остри нокти и зъбки, и все още се учат да ги използват, но имат някаква кадърност в този аспект.

2) Да покаже, че има все по-ескалиращо осмисляне на кухия, заболял скелет на родната журналистика и желание за пресътворяването му – ако не пълно, то поне частично. Тоест вместо един микро поглед над симптома, имаме един макро поглед над заболяването.

По-идеалистично настроените биха казали, че поради тези натискови фактори, медиите започват да бият отбой и да се съобразяват с гражданите в някаква своя част. Това е колкото правилно, толкова и грешно – истината е, че една медия би отразявала действителността по-обективно тогава, когато може да има превес над конкуренцията си и дважди повече тогава, когато е опозиционна медия и иска да разбие текущото политическо статукво. Това не се припокрива с реално подобряване на качеството и отношението към гражданите, а по-скоро се движи в коловозите на извличането на дивиденти. Другата истина е обаче, че дори с оглед на користните цели, все пак това слага още един чифт слънчеви ръце, които да шарят по прекалено сенчестата ни медийна обстановка, която бе отбелязана и в редица доклади, били те на Freedom House или на „Репортери без граници”, или пък друга неправителствена организация.

Вроденият недъг на медийната ни система не е нейната блоковост, разпределена между няколко левиатана, усукали ръцете си около печата и пазара като цяло. Това, колкото и радикално да звучи, е неизбежно, защото е свързано с прекомерно големи интереси и машинации. Недъгавостта се проявява в това, че няма схематична противопоставеност между например вестниците, прикачени към дадени политически интереси (партии), които постоянно да коригират и противопоставят политическите позиции в еманацията на клишето „В спора се ражда истината”.

Вместо това спусъкът им под формата на стотици, хиляди букви и думи, е насочен към гражданите и постоянно заглушава техни позиции, инициативи и не спомага за развитието на гражданското общество. Оттук идва и свещеният гняв към политиката на телевизии като bTV например, която доби печална известност като първата медия в „черния списък на медиите”, който ловците на вещици сред нас са започнали да сформират.

Възможен изход и подобряване на ситуацията: Все повече граждански натиск, който да настоява за постигането поне отчасти на заветната цел, посочена като номер едно в горния постулат. Включване на ангажирани граждански рубрики (колонки) в електронните и печатни вестници. Алтернативна журналистика – блогове, стриймване на живо при протести или други значими събития, идеен обмен из различни интернет платформи и дискусии, участие и алармиране на неправителствени организации и помощ при техните доклади, граждански организации, които да следят и контролират журналистическата етика и прилагането ѝ.

Тези неща сигурно звучат крайно идеалистично, но в момента малко или много са в зародиш и дърпат нагоре, стимулирайки растежа на зъбите и ноктите. Казусът „Найденова” гръмна в интернет и се разпространи мълниеносно точно посредством блоговете и социалните мрежи, тоест алтернативен канал на информационния поток. Протестите на „Орлов мост”, а и не само те, бяха достъпни и от видео стриймване наживо, и то от различни източници. И двете постигнаха желания натиск, поне за момента, и показаха, че е възможно гражданите да играят ролята на определен коректив.

Част II – писане

 Истината е, че писането е една крайно разтеглена сфера на дейност и себеизразяване, и е много трудно да се определи кое е полезно и кое – не в нея. Трудно е дори да се дисекциират различните послания, които авторите искат да постигнат и различните способи за уреждането на утъпкан път, по който те да достигнат до нас. Във всички случаи, това, което ще разгледам, е ролята главно на два типа писатели в обществения живот. Те са:

1) Типични антиутописти, които постоянно ни напомнянят за нуждата от реакционно поведение и гражданска активност. Най-преки примери: „451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри, „1984” на Джордж Оруел и „Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли. Всяка от тези книги е добила култов статут и се определя от мнозина като задължителна литература, всяка от тях очертава как би се проявила една властническа злоупотреба при липса на реакционизъм и при забравяне на една от главните граждански функции – да са коректив и да взимат дейно участие в обществените процеси.

2) Хибридът писател-журналист, който вкарва проза при посланията, с които желае да впечатли и провокира публиката. Сред ярките примери от родните линии с букви бих посочил например Любослава Русева. Тази точка е някакво междинно ниво между Част I и Част II, но истината е, че изпълнена умело, повлиява, провокира и замисля в пъти повече, отколкото което и да е от двете поотделно.

Писателят-журналист невинаги е ограничен до статиите в някоя електронна или печатна медия, твърде възможно е да практикува това и в рамките на книга. Най-подходящият ми пример подръка за такава дейност е „Метрото” (“Underground: The Tokyo Gas Attack and the Japanese Psyche”) на иначе отвеяния и търсещ по-сантиментални внушения японски автор Харуки Мураками. В нея Мураками прави един истински автентичен и подробен очерк на състоянието на японското общество след печалното обгазяване на токийското метро със зарин от религиозен култ. Наред с интервютата на пострадали и близки на загинали, той провежда и разговори с членове на сектата, оформяйки един същински каталог, който да предложи обяснение, да предостави нужното покритие на проблема.

Самият Мураками също предлага свой разрез на случилото се, дълбаейки навътре в устоите на родното си общество и задавайки някой и друг висящ въпрос, който да осъществи точно това, което е най-нужно – провокацията. Ценното в случая е, че творбата на японеца е своебразен монумент, плод на хибридната дейност журналистика-писане и в случая служи за много добро медийно покритие. Самите интервюирани посочват в „Метрото”, че медиите не са отразили напълно адекватно нито самият инцидент, нито последвалите процеси и разследвания около него.

Резюме: Хибридната дейност между журналистиката и по-писателският поглед над нещата може да бъде изключително силен инструмент за информиране, провокиране и подкрепа на граждански позиции и привличане на гражданското внимание. Това може да стане както по линията на по-кратки статии, поместени в медийните издания, така и в художествена литература. Писателите сами по себе си могат да провокират мнение и алармираност посредством различни способи за провокиране и извикване на въпроси у своите читатели. Не на последно място, разполагаме с богато минало от качествени автори, които да ни разкриват нуждата от това да сме винаги готови за реакция и подостряне на ноктите ни, за да задерем прекалените амбиции на властимащите.

Част III – социална активност

 Социалната активност в последно време, покрай учестения дъх на технологиите и интернет, стана още по-размито понятие. Във всички случаи, историята ни е показала нуждата не просто от гражданско мнение (социална активност) и желание за изиграване ролята на коректив, но и нуждата това мнение да е конструктивно, възможно най-обмислено и обективно, и преценено. Слепият гняв и желание за промяна на статуквото е твърде вероятно да доведат до още по-каменисто, фиксирано и твърдо статукво, което да е неблагосклонно към своите граждани. С онагледяване: при недалновидност, крайност на позициите и сляп реакционизъм, комбинирани с условия на дадена криза – политическа, икономическа, културна, се увеличава изключително много шансът за поява на авторитарен режим.

Най-главният проблем на гражданската позиция и играта на коректив е това, че много често се мисли след самото случване на политическия процес, вместо преди него. Пост-фактум активността не е лишена от своите достойнства – напротив, гражданите са длъжни да продължават да осъществяват контрол над тези, които са избрали за свои представители, но като цяло е крайно неефективна в сравнение с активността преди самият избор на такива представители. Именно конструктивното, обмислено и просветено гражданско мнение може да предотврати конфликти между управляващи и управлявани в бъдеще, или, ако е прекалено идеалистична тази позиция – да ги омекоти.

Специално в роден мащаб обаче това е малко по-трудно, отчасти и поради факта, че културата ни на политически избор и адекватност е ощетена от миналото ни. Атрофирането на активния, обоснован процес, обаче не трябва постоянно да бъде оправдавано със същото това минало, не трябва да се търси вечното извинение. Структуризиране в такъв аспект не може да има, защото всеки има своята индивидуална отговорност в това да се информира, да разграфява из съзнанието си и да се интересува активно от платформите на кандидатите за избори и да демонстрира сила като избирател, като след проведените избори още в началото заяви твърда гражданска позиция.

Истинският проблем на гражданското мнение у нас е опечалеността на средностатистическия човек от липсата на далновидна политика, която правителствата открай време проявяват. Генезисът на проблема не се корени реално в това коя партия управлява – той е в това, че партиите нямат очертана схема на перспективни, дългосрочни действия, които да доведат до дърпане на страната напред. С две думи – реално няма приемственост в политиката и правителствата често спъват дадена линия, която е била започната от предшествениците им. Ограниченият състав на политически фигури, който е свързан отново с червеникавото ни минало, също играе силна роля в минорното настроения на родния гражданин. Същевременно спомага и за нещо друго, което е не по-малко вредно – вярването в идването на Месията, както емблематично биват означени „новите” лица, които, макар и често лишени от политическа и управленска култура и иновативни и далновидни идеи, биват възприети като спасители именно с такива характеристики.

Друг проблем, макар и отстъпващ (а може и да се спори по въпроса), е фактът, че гражданското общество у нас е главно реакционистко и предприема действия почти единствено тогава, когато нещо се е случило, тоест действа в отговор на статукво, което вече е било наложено – вместо да го предотвратява и да се инициира само. Това лесно може да бъде свързано с момента с избора на властващи, лишен от информираност и изучаване в детайли.

Изводът тук: Изводът е ясен. Същевременно в последно време се наблюдава повишена гражданска активност и желание за промяна на статуквото, наложено от текущия кабинет и неговото по-стриктно управление, за много граничещо с авторитаризъм. Трябва да се отбележи обаче, че текущото статукво на горните етажи отново, подобно на казуса „Найденова”, не е нищо повече от синдром на едно заболяване. Не се ли постигне инфорираност, конструктивност, будност и разгръщане на гражданско общество, което не е само реакционистко, то този синдром ще бъде преповторен, само че с други лица – в случая, някой друг нов „Месия”.

Друго нещо, което е изключително важно, и с което желая да завърша: абсолютизираното разделение на „ние” и „вие” е крайно вредно за положението на гражданското общество, а се практикува прекомерно много. Наблюдава се остра поляризация, в която при разлика в поведението, имащите гражданска позиция обсипват с епитети и буквално изолират тези, които или нямат формирана такава все още, или не желаят толкова дейно участие в нея. Същевременно тези хора имат потенциала да се включат също активно в корективния играч, ако бъдат инициирани и бъде демонстрирано нужното към тях отношение и методика на информиране, а не на отлъчване. Може би когато това се намали до абсолютния минимум, ще разполагаме с плътна маса, закърмена със социална активност и нещо повече – с реална гражданска ефективност.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s