Paper wings ‘n’ fortresses

В последно време темпът ми на отчуждаване от всичко, който се случваше в последния месец, месец и малко, взе връх и се превърна в пълна атрофия. В това няма нищо лошо – смятам, че импулсите на хората са такива, че подобни периоди трябва да се въртят циклично, за да се „очисти” малко човек и да се освести. Като бях по-малък си го обозначавах като наместване в нещата. Някои хора го изживяват драматично, други – по-спокойно и интровертно. Преди бях от първите, сега спектърът ми се е обърнал към вторите. Чиста работа.

Въпреки това и при двата типа хора има един проблем. Той идва тогава, когато нямаш нужния периметър от заградено пространство, за да осъществиш това. В такъв случай контрастът между твоето желание за усамотеност и принципната повеля на бита влизат в едно много кофти вмешателство, което само изостря по-особената ситуация. И така нещата се вкарват в едно грозносивкаво кълбо, което се търкаля по една също толкова грозносивкава плоскост, докато накрая не се шибне в една – познахте, грозносивкава бетонна стена. Това е моментът на атрофията на сетивността.

Днес гледах едно клипче (ще го видите най-долу, да не си разкъсвам текста), което ме замисли, особено в контекста на това настроение. След липсата на уединение в офиса, вкъщи, за навън дума да не става, че вече дори и при писането – защото съм се обвързал с доста ангажименти в тая насока и ето, дори това не го пиша със заряда, който очаквах да вкарам, успях да намеря някакво спокойствие и просветление по друг приемствен канал. Дадох си сметка, че всъщност проблемът ми не е в отчуждаването, а в очакванията и концепциите, които съм си изградил спрямо обкръжението ми – близко, периферно, далечно, и които същото това обкръжение си е изградило спрямо мен. По-просто казано – имам нужда да си завлека задника някъде, където няма кой какво да очаква от мен и някъде, където няма от кого аз да очаквам кой знае какво. Може да са хора, може да са животни, може да са и дървета, камъни и пръст – просто някакъв огледален обект, над когото да упражнявам своето неочакване.

Тези периоди принципно са, в общия случай, кратки, и са плод на моментното наместване и пречистване, тоест на порива към тях, де, обаче ако не ги получиш, става наистина лепкава ситуация. А пък аз не мога, защото съм се вковал в една своя ниша и поне за момента няма как да изляза от нея. Най-малкият ми проблем е липсата на отпуск (до ноември), поради нуждата от 8 месеца вписани в трудовата книжка, защото на предишните си временни работни места не съм имал такова нещо. Или пък липсата на концентрация напоследък поради множество фактори и най-вече поради този, който спирализирам тук. Проблем няма и с хората – ако са достатъчно умни и разбиращи, те ще си оставят нуждаещия се от нишата, която иска да си изплете наново. На други няма да им пука, което също е едно стандартно и обусловено явление, което даже помага в случая.

Искам да съм неравномерно, опърпано парче от бита на случайни хора със случаен бит из случайни места, да попивам тази случайност, различност и непринуденост. Когато това ми писне, да се завърна в нишата, която сам съм си оплел и която, честно казано, понякога чувствам като делегирана и натрапена от външен фактор, обвързващ ме съзнателно и емоционално със смазваща сила. И някой ден, може би, да го опиша.

Скивайте клипчето, защото е ценно. Аз, от всичко, което ми потиска желанието за усамотение и пищи за внимание, поне си имам герой от сценария, който е нихилист и откровено антисоциален, освен по отношение на вече порастващата си магнолия. Сигурно затова се разбираме толкова с него, а и в крайна сметка, защо пък само той да не ми стигне? Временно.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s