Таксиджиите

Ако попиташ някой кое е едно от най-омразните му неща като човешки фактор в обществото, то той със сигурност ще ти посочи десетки примери. Един от тези примери почти обезателно ще бъдат таксиджиите, или по-изплютото и сардонично “бакшишите”, както са по-известни транспортиращите ни най-вече в нощните часове мъже и жени в своите жълти коли.

Макар да разбирам недоволството (от тях, а и от маршруткаджиите), изглежда или аз имам изключителен късмет с превозвачите, или другите имат отвратителен такъв. Или съм прекалено адаптивен и мога да изваждам по-добрата страна на тези хора, което все пак остава по-малко вероятният вариант.

Във всички случаи, историите ми с таксиджиите нерядко са били пряк катализатор за вдъхновението ми, понякога са ме разсмивали, натъжавали, карали да се смея от иронична тъга за това колко наивно или просташки е мислел таксиджията, но и обратното – колко проницателен е бил този човек, застанал зад волана на една от най-оплюваните, но едновременно с това и нужни професии. Имал съм наистина всякакви случаи.

Единият път “бакшишът” ми разказваше как е изневерил на жена си, а любовницата му излизала прекалено скъпо и се чудел какво да прави.

Друг път един достолепен старец с очила като лупи ми разказваше как има клиент, който редовно вози на курс София – Боровец, и с който през целия път слушат отбран джаз, защото и двамата са луди фенове. Той пъхва флашка в компютъра си, когато е вкъщи, зарежда я с нови парчета, бърнва диск и със свеж репертоар двамата с този клиент прекарват немалкото време от курса, поклащайки се в ритъма на музиката, която така и не можах да харесам.

Мечтата на един друг мой превозвач пък беше да свали с 2 стотинки цената на горивото и да основе жилища за социално слабите, или поне да финансира такъв проект, който да бъде ръководен от правителството. За точен пример къде би го направил, той посочи една изоставена, олющена сграда по булевард “Житница” и каза “Там ще е, приятел. Там ще е”.

Четвърти пък ми говореше за това колко е трудно да си баща на три деца и да работиш главно нощни смени и какво означава това за брака ти и комуникацията ти с тях. И докато ми разкриваше механизмът на разкриването на пропастта между поколенията, той вмъкна и една друга тема – за негов колега, който не си тръгвал от работа (колкото и да се “тръгва” от седналото положение в колата), докато не събирал 50 лева поне. Защото събирал пари за апартамент на внуците си (вече след години труд бил събрал за дъщеря си) – въпреки, че нито дъщеря му, нито внуците му ги е много еня за него. Нещо като фанатичното проявление на алтруизма между вратите на една жълта остаряла лада, каквато е неговата кола.

Имал съм много истории, наистина, това е само кратка представителна извадка. Но никога, абсолютно никога не съм оставал половин час след края на курса до старата част на “Овча купел” и нейните мрачни улици, за да си говоря с таксиджия. И то не за която и да е от тези теми, а за да проведа един от най-разтърсващите си разговори с непознати (а и познати хора). И ако сме свикнали на клишето за възхода и падението на човешкото битие, то този човек олицетворяваше точно това. Ходил до Дубай, ОАЕ, Скандинавието, Нова Зеландия и описващ с детайли своите посещения, акумулирал по 10-15 хиляди лева месечно, щастлив съпруг и баща, той губи жена си след тежка битка с рака преди няма и година. Жена му беше красива – той показа снимка, с правилни черти, гъста червена коса, леко размазана снимка, защото снимката беше стара. След като я показа, видях и неговата снимка на идентификационната карта (нали всяко такси трябва да има такава с шофьорите, които го обслужват) – направена девет месеца преди сегашния момент, в който двамата стоим в колата, а глутница от кучета бяга нагоре по асфалтовия хълм. Между двете лица – на картата, и това срещу мен, общото беше прекомерно, прекомерно малко.

След като губи жена си, нещата тръгват надолу, дотам, че заемите да наброяват вече 40-50 хиляди лева, дъщерята да няма никаква сигурност и да разтваря същата празнина на поколенията, за която другия негов колега ми е говорил, а самият той прави опит за самоубийство, но се отказва – защото има дълг като баща и не може да остави дъщеря си освен майка, да погребе и татко – и да остане с десетки хиляди лева за изплащане тепърва на 20 години. Зъбите му бяха изпопадали, защото беше тежко болен, изтормозен, но въпреки това носещ кръста си с някаква такава достолепност и упоритост, че накрая му стиснах ръката и му казах, че е най-значимият ми събеседник от години насам.

И докато това не помага – казах му, че и не помага да му кажа колко съжалявам, нито пък помагат двата кинта бакшиш, които съм оставил – при курс за три, то разговорът, разширил се през желанието ми да пиша, функционирането на обществото, “Изкуството на войната” на Сун Дзъ, будистката култура, неговото семейство, онези далечни страни, които той ми препоръча – защото за да пишеш добре, трябва да си пътувал много, и много, много други неща, помогна до някаква степен и на двама ни.

Това е плоскостта на блог комуникацията, плоскостта на очакваната моя реакция, макар че истинската ми е да мога да изразя бурята от мисли и усещания в момента и да я изплюя като огромно мастилено петно, съшито от думи, на белия лист. Ако можех (но не мога, защото просто не мога да го разпиша), това щеше да е най-великият разказ, който съм писал досега. А може би и който щях да напиша въобще.

А таксиджиите са като онези, жълтите калинки с черни петънца, досущ като колите си. Пак се срещат общо-взето често, но никой почти не ги харесва, в сравнение с техните червено-черни посестрими, даже някои хора ги смятат за отровни. Не, че е така. Те са нужното ребро от скелета на нашето общество.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s