Hear my words that I might teach you / Take my arms that I might reach you*

Това е един от онези моменти, в които гърлото ти иска да изрече прекомерно много думи, но множеството им се слои някъде из него и не можеш да ги изплюеш. Не можеш и да ги изповръщаш, да ги изкашляш, да ги изсмееш, защото думите наистина могат да бъдат изсмяни.

Ако можех да рисувам, в момента четката ми щеше да драска бясно по листа, да целува гневно краищата му, да се заиграва с него, да прониква в него, да разпалва белотата му и да я оцветява в трагични, страстни, предизвикателни тонове, цветове и фигури. Ръката ми щеше да е стегната, вените – изпъкнали, движенията – трескави, очите напрегнати в любовта, която леех по същия този лист – нямаше да съществува нищо друго за тях. В зениците нямаше да грее светлина, а мрак, защото тъжната истина е, че творците най-често се храним с мрака и тъпчем от тъмнината му в себе си, допускаме калните ѝ нокти да раздират органите и душите и опиянено плюем мастилени вълни, от които ни призлява. Някъде около мен кучетата щяха да вият, защото овчакупелските кучета винаги вият, но аз щях да отворя прозореца си и да вдишам от целия този вой, от разгонените им вопли, от миризмата на сръфана плът там, където двата мъжкаря са се сблъскали един с друг. И нещо друг – мирисът на победения, угнетен и посрамен, свил опашка, неговите очи със собствен мрак, който тихо ще резонира с мрака в моите. Няма как линията на очите ни да се засече поради нощта, но ще усещам всичко така, както е. И щях да вкарам и него, този победен мъжкар в картината, и другия, и перилата на балкона, и спокойно светещия апартамент с очертани силуети срещу мен и всичко неизказано, което тази вечер и тези дни са побрали в съзнанието ми.

В две мои любими книги двама мрачни мъже, плюещи мастило от онзи тип, който описвам (наред с кръвта си) правят същото и го правят всеки ден. Аз щях ги копирам по своему, загнездил се в грозотата и красотата на света на палитрите и изваяните форми, на методиката и религията, която включва това да претворяваш всичко, което си виждал, усещал, чувал, докосвал и мислил в четириъгълника на едно платно. Щях да пия бира, да хвърлям остатъците от половинлитровите кенчета в измайсторено от мен дървено кошче и с изцапани в десетки цветове пръсти да дърпам от някой и друг отворен фас, правейки го от сивоникотинов в цветната палитра на смъртта, която той носи в дима си. Щях да зова името на някое момиче или жена, което съм обичал или необичал, или пък обичах в момента, щях да рисувам и нейните форми някъде сред хаоса на другите силуети, фигури и предмети, населяващи гъсто платната. Устните ѝ щяха да са с цвета на прокървяла боровинка, косите щяха да са в цвета на нощта, мастилени и черни като душата ѝ, защото тя щеше да е същата като мен, алкохолизирала се от музата на тъмнината, потопила гърдите си и срамните си части в нейния извор. Ноктите ѝ щяха да раздират драперията на света и пергамента на кожата ми, докато въртящото се кълбо навън щеше да издиша последните моменти на своя апокалипсис. Magnum opus на съществуването ми, белязано от една чисто и просто сгрешена при рождението дамга, позволила да имам тази власт да рисувам и да изкарвам мислите по този начин, вместо да е по какъвто и да е друг.

Всичко това щеше да бъде, ако можех да рисувам. Но аз не мога. Затова сега пиша случайни визии отвъд клетката на това, което съм станал в последно време, тайният и съкровен момент на това да излеза извън света и неговите рамки, извън стаята ми с хладното ѝ зеленикаво мълчание, извън балкона с неговите хладни плочки, извън туловището на хладния блок с прокъсани билбордове, които дори не са билбордове, а някакво жалко извинение с консерви боб и бутилки минерална вода по тях (или може би нещо друго). Абсолютно убеден съм, че в някаква паралелна реалност, в която се казвам по друг начин, мисля по друг начин, живея в различен блок и различни кучета вият под различния ми балкон, и различна музика звучи от доста различните колонки, щях да мога да рисувам. Но тогава най-вероятно щях да искам да мога да пиша.

Добре да е дошъл новият ден, който е нощ.

*Заглавието е от песента от линка долу

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s