Израел, Палестина и защо конфликтът продължава да бъде конфликт

Ако има класация на трагичните, разтеглени във времето и кървави конфликти в модерната световна история, то отношенията между Израел и Палестина (и по-мащабно – Арабския свят) със сигурност намират своето място там.
Но защо е така?
Какво буди насилието и опорочава дипломатическите опити да се разреши този вече над 60-годишен конфликт?

Този блогпост е малко по-различен. Малко по-обемен, малко по-сериозен. Ще видите, че уклонът ми е в “сърцето” на една от двете конфликтни страни и може да бъде възприет като субективен. Въпреки това като пишещ се стремя да съм максимално обективен дори в субективността си и да се базирам на реални факти. Това важи и сега.

Опити за разрешаване на конфликта по дипломатически път

На 22 ноември 1967 година – пет месеца след края на Шестдневната война, ООН приема Резолюция 242. В замяна на приключване на арабско-израелския конфликт тя постановява „незабавно изтегляне на израелските въоръжени сили от териториите, окупирани в скорошния конфликт“. Повратна е неуточнената дефиниция на „окупираните територии” в английския ѝ вариант, която поражда различна трактовка от арабска и израелска страна. За израелците това значи някои територии, докато за Арабския свят – всички земи. Става дума именно за Западния бряг, Източен Йерусалим, ивицата Газа, Синай и Голанските възвишения. Неразбирателството, както и винаги наточеният конфликт между Израел и арабските държави, водят до Войната от Йом Кипур през октомври 1973, след която Резолюция 242 е доуточнена. Размяната на войни между Израел и Палестина през десетилетията до началото на 80-те е яростно, често нарушава базисни принципи и говоря лошо и за двете страни.

Няколко са основните дипломатически стълбове за опит за разрешаване на регионалния проблем. Много важно е Споразумението от Кемп Дейвид, където е подписан мирен договор между Египет и Израел през септември 1978 година. Заради това „прегрешение” спрямо арабските порядки, Египет е изключен от Лигата на арабските държави за 10 години от 1979 до 1989 година. Президентът Садат пък е убит по време на военен парад, като една от причините е именно този мирен процес. Мадридската конференция от 1991, организирана от САЩ и СССР достига ново ниво в уреждането на арабско-израелския конфликт и води до подписване на мир между Израел и Йордания. Палестинците нямат своя автономна делегация в случая обаче, а са прикачени към йорданската. Няма представители на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), което се счита за главна грешка в дипломатическия процес.
Договорите от Осло са най-сетне предоставят поле за изява на ООП – в хода на преговорите израелци и палестинци имат възможността директно да дискутират десетилетния конфликт между тях. Премиерът на Израел – Ицхак Рабин и легендарният Ясер Арафат постигат напредък и в разговорите си загатват, че ще се работи по отношение на създаване на палестинска държава редом до израелската. Действията на ръководителите срещат съпротивата както на палестински крайни групировки (ХАМАС), така и на израелски екстремисти. Отново Ясер Арафат участва в преговорите от Кемп Дейвид през 2000 година, които остават напълно безплодни.

Причината? Както казват англичаните от BBC– максимумът на израелските отстъпки е по-малко от минимума на палестинските искания.

Саудитският мирен план от 2002, обсъден в Бейрут нарушава двустранните преговори и организира дискусия на по-високо и многонационално равнище. Арабските страни обещават признаване на израелската държава, но само ако израелтяните се върнат в границите си от юни 1967 година, основе се палестинска държава по Западния бряг и ивицата Газа, а проблемът с бежанците срещне своето справедливо разрешаване. Атаките от страна на палестински екстремисти по време на провеждането на форума обаче опорочават идеята, която е подхваната отново в Рияд през 2007 година. Всички опити след това са прекъснати от избухването на Войната в Газа на 27 декември 2008 година.

Карта на държавите, признаващи Палестина като държавно образувание

Водата

Водата в региона, ненужно да споменавам, е висша ценност и фактор, който не е за подценяване при политически и/или военни конфликти. През годините Израел учетворява територията, която контролира и удвоява запаса на водни ресурси, с които разполага. По време на Шестдневната война израелците завземат водните площи на Западния бряг, както и на Галилейското езеро – територии, които осигуряват 60% от прясната (питейна) вода на Израел и около милиард кубични метра течност на година. Река Литани остава извън техния досег.

Равносметка?
Съотношението е меко казано неравно – 80% вода за израелтяните, 20% – за палестинците.
Същевременно израелските власти раздава на жителите си (особено тези в района на Западния бряг) от три до пет пъти повече, отколкото палестинците. Израелското заселничество в района – което, съвсем между другото е незаконно по силата на международното право (по дяволите, самият Международен съд в Хага набляга на недопустимостта на барикадите и заселничеството през 2004 година), продължава още по-активно и то в най-важните водни райони по брега. От 2000 година насам Израел самоинициативно, едностранно и най-нахално построява ограждения около районите около Западния бряг с най-голямо палестинско население.

Оправданието?
„Временни мерки за сигурност”. Нищо, че преградите се увеличават и бариерата им достига дълбоко, дълбоко в окупираните територии – и естествено специално там, където се крият по-мащабни водни запаси. Нищо, че тези „временни мерки” се разтеглят във времето и орязват достъпа на палестинци до земя и вода – ресурси, нужни за нормалното съществуване на всеки човек, независимо от неговия пол, възраст и нация.

Бежанците

Милиони палестинци живеят извън домашното си огнище и родните си земи, които техните родители и прародители са обитавали в хода на историята. За много палестински историци (между другото, парадоксално – и за някои израелски учени) 1948 година, когато е създадена официално държавата Израел е абсолютен, тотален и недвусмислен пример за етническо прочистване.

Извършител?
„Хагана” (на израелски „защита”) – паравоенната формация, която по-късно е прегрупирана в ядрото на днешните Израелски отбранителни сили.
Според официалното израелско становище повечето бежанци са напуснали териториите си, за да избегнат назряващата война между арабските държави и Израел. Естествено, признати са и „някои” (ама не много, нали) прогонвания на палестинци (и между тях – от време на време и някое и друго убийство).

Логото на Израелските отбранителни сили

Числеността на бежанците е сериозна. По силата на ООН са регистрирани четири милиона палестинци, които могат да проследят родословните си корени като част от голямото изселване през 1948 година. 750 хиляди от тях са членове на семейства, прогонени в по-късния етап през 1967 година. Според неправителствената палестинска организация Badil около милион и половина палестинци не са въведени в регистрите на ООН и имат своя произход още преди 1948 година. Това прави над шест милиона популация, която е изселена от родните си земи.

Как отговаря Израел?
800 хиляди мизрахи (източни евреи) са били изселени от Арабските държави между 1945 и 1956 година, а пък палестинците сами са напуснали своите територии (преповтаряне на становището отгоре). Кое е повече – шест милиона или 800 хиляди?

Всъщност целият бежански въпрос и опъването на Израел относно него отново е в нарушение с международни механизми. Става дума за Резолюция 194, приета от Генералната Асамблея на ООН и Член 13 от Всеобщата декларация за правата на човека. Резолюция 194 постановява, че бежанците имат неоспоримото право да се завърнат обратно в обитаваните от тях (техните семейства преди това) земи и да получат компенсация за своите загуби.

Какъв ли е отговорът на Израел?
Един от главните аргументи на израелското правителство е, че съществува само една еврейска държава, която приютява евреите от цял свят, докато има 22 арабски държави, които е възможно да бъдат дом за палестинците. Logic level unlocked.
Според план на ООН от 1947, уреждащ разделянето на палестинските земи, Израел би заемал 55% от своята взета по-късно територия, а при липса на „прилив” от евреи от други държави, числеността на арабските граждани е щяла да е почти равна на еврейската популация. Равносметката в края на 1948 година е следната: Израел контролира 78% от териториите, а съотношението между двете нации е 6 към 1 в полза на израелтяните.

Барикади, заселници, граници

Преди и по време на създаването си Израел няма точно установени граници. Над 60 години по-късно ситуацията може и да е променена, но не точно – перманентни контури на държавата все още липсват. Въпреки мирните договори с Йордания и Египет, уреждащи някои гранични пунктове, все още липсва договореност на израелтяните със Сирия, Ливан и не на последно място – Палестина. Споменах и по-горе, че поначало Израел завзема вместо прокламираната територия от 55% (ООН, 1947) цели 78% от земите – което, както и да се погледне, е грубо нарушение. Освен уредените граници с Египет (Синай) и Йордания, контурите на Израел са изключително несигурни и подвижни и следват класификация от три цвята – зелен, лилав и син.

Най-важната от зелените линии е тази, разделяща Израел от Западния бряг и Източен Йерусалим. Окупацията на Западния бряг от 1967 е изключително успешен ход от страна на израелтяните и тогавашното правителство и следващите управляващи отстояват политиката като неглижират обявената „зелена линия”.

Как става това?
Много просто – чрез същото нещо, за което говорих по-горе – заселване. Заселване, осъждано нееднократно от международната общност, заселване, което е абсолютно незаконно по силата на международното право. Естествено се приемат споразумения, които да намалят броя на заселниците, но процесът не спира. Отделно вече израелските заселници са доста дръзки и при призивите на Нетаняху да се „укротят” (2010 година) скочиха агресивно. Заселническите територии се охраняват от израелски военни части, а в момента броят на живеещите в тях само на територията на Западния бряг и Източен Йерусалим е 430 хиляди.

В Йерусалим израелската политика на ограждения, заселвания и барикади е още по-ултимативна. Окупираната източна част на града е район, който е надеждата на много палестинци за бъдеща столица на една бъдеща палестинска държава. Именно там се позволява заселничеството на израелтяни, което понякога дори е окуражавано. Макар и ограничени и притиснати, палестинците, живеещи в Йерусалим са много по-добре от техните събратя от Западния бряг и Газа.

Йерусалим - ябълката на раздора между Палестина и Израел

Новият вариант на Стената в модерни условия – бариерата около популационните палестински центрове в района на Западния бряг, е същия този плод на „временни мерки за сигурност”, за които израелтяните винаги настояват – особено след бомбардировките от 90-те години на миналия век и от 2000 година насам.
Политиката на израелските власти е безпощадна – барикади в района на Йерусалим, отделящи палестинските квартали от центъра на града, барикади и извън града. Явление, което множество наблюдатели осъждат и което води до бетониране на Свещения град. Но е ясно, че без компромис и разделение на Йерусалим преговорите между палестинци и израелци (а защо не и в по-глобален мащаб – между Израел и Арабския свят), няма да отбележат особен напредък.

През изминалата 2011 година Палестина, обезверена от опитите за дипломация с Израел, предприема нов ход. Дипломатическата кампания с име „Палестина 194” е предприета от ООП и има за цел приемането на държавата като пълноправен член на ООН. Лигата на Арабските държави подкрепя инициативата през май 2011, а ООП я оповестява през юни.

Така се стига до 31 октомври 2011 година, когато ЮНЕСКО – Организацията на ООН за образование, наука и култура приема Палестина за свой пълноправен член. 107 държави гласуват „за”, само 14 – „против”. Естествено водещите гласове „против” са на САЩ и Израел, като САЩ заплашват със спирането на субсидиите на ЮНЕСКО от тяхна страна. Впрочем, това се осъществява – в последвалите дни и американците, и Израел замразяват финансирането на една международна, доказана културна организация, работеща в научна и културна насока. Странно как в този случай демокрацията, пропагандирана толкова засилено и умело особено от Щатите се усуква и се превръща в директни рестриктивни мерки от такъв тип.

ЮНЕСКО - как точно държавите разпределиха вота си? Зелено - "ДА", червено - "НЕ", тъмносиньо - "ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ", светлосиньо "НЕПРИСЪСТВАЛ"

Заключителни думи

Израелско-палестинският конфликт е адски сериозен и има нужда от много внимателно третиране. Обособяване на две държави е ултимативната цел, като тези държави да запазят своя нужна територия, равнопоставеност и суверенитет на регионално и международно ниво. Нито Израел, нито Палестина, нито международната общност като цяло имат интерес в това да се избиват цивилни (говоря за граждани и на двете държави), стотици хиляди хора да бъдат лишавани от пълния обем на своите права и пълния облик на условно свободно човешко съществуване.

В този ред на мисли нито Израел, нито Палестина трябва да бъдат възприемани едностранчиво и в негативна отсянка. Фактор, който спрямо палестинците обаче не наблюдавам, фактор, който изкривява устоите на предполагаемия демократически строй, подлъгва публичността и сее твърде често дезинформация. Което, освен, че не е хуманно, не е и професионално – ако говорим за медийната сфера.

Advertisements

5 thoughts on “Израел, Палестина и защо конфликтът продължава да бъде конфликт

    • Много важни военни бази в толкова взривоопасен и повратен регион като Близкия изток. Отделно Израел е най-близкото до западна цивилизация, което можеш да намериш в района. Сиреч, демократичен режим, в сравнение с по-авторитарните и водени от религиозен екстремизъм околни правителства.

      Бе, най-кратко казано – политически и военен проводник, без който САЩ би загубил важни позиции.

      Така ги виждам аз нещата.

    • Благодаря! Трябва обаче малко да ъпдейтна статията скоро, че задълбочих познанието в материята :р

  1. spored men tova e absolutno bezmislena taq voina a israel sa edno nishto nai dobre da se mahat i da si jiveqt smotaniq jivot mirno i krotko inache dano izmrat vsichki ne me interesuvat

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s