Киндълизми или новото четене

Като малък веднъж ми бяха скрили книгите, за да уча. Иначе се разсейвах и си прецаквах подготовката за „голямата крачка след 7 клас” – разбирай, за повечето родители и малко разбиращите зелени тиквеничета – ерата „влизай в езикова гимназия, за да успееш в живота”. Скриването на книги е трудоемка работа, особено когато си говорим за четири-пет тома фентъзи (бележка на блогъра: от 1 до 5 книга от „Колелото на времето”), които можеш да вкараш в черен чувал за смет, ако искаш да се камуфлажират нейде из дома. Ако тогава имаше един Киндъл, нещата щяха да са други и много по-лесни, компактни. Щрак, взимаш е-буук рийдъра и си спестяваш цялото това място и нуждата 3000 до 4500 страници да се мимикрират в домашната обстановка. Само че тогава нито аз, нито нашите сме знаели какво е това. Все пак Киндъл започна да се произвежда, ако не се лъжа, нейде из 2007 година.

 

Все едно, това дълго интро е вметка към темата, която ще обсъждам днес, а Киндъл е просто забит пирон за технологизацията, която, освен всичко, навлезе и в литературните ни навици. След като подготвих тема, която включваше „е-книга срещу олдскуул хардкор книжен носител”, в рамките на работата си, защо да не го вметна и в своята свободна е-дейност като псевдоблогър.

 

Преди няколко дни се разхождах с една приятелка насам-натам из книжарниците, защото имаше нужда от книжляци, които да прехвърли в подходящото за циклеж над страниците зимно време, макар и този декември да си е откровено есенен. Досега е-рийдъра (електронен четец, е-четец, все едно), беше свързан само с един конкурс, в който участвах за евентуален Amazon Kindle. Доста съм спал явно, защото в „Хеликон” си имаше цяло щандче с различни по големина и производство четци, които, да си призная, бяха доста симпатични. Отделно напоследък – и най-вече в метрото, все по-често забелязвам вглъбени, спокойно отпуснати граждани, които си премятат <- и -> бутоните и четат електронно книги. В резултат на това вече имам един средностатистически обстоен поглед и признавам е-рийдърите като нещо адски полезно, удобно и, естествено – логично, съдейки по дръпването ни в технологичен аспект като цивилизация.

 

Само че нещо не го възприемам за себе си. Наистина – посредством един е-рийдър бих разкарал всичко от рафтовете, което в момента напира да падне от тях, просто защото нямам място. Шат! Десет книги в максимум 150ина мегабайта, спестяваш сума ти място. Първата книга от „Колелото на времето”, която толкова трудно бе скрита от мен преди сума ти години е 13,81 мегабайта. Това виртуално пространство съответства на едно 600-700 грама реално плюс някоя и друга немалка площ в символичната ми библиотечка. Адски яко! Че даже като си наблъскаш любими заглавия в рийдъра, можеш и да си пътуваш насам-натам с тях, без да мъкнеш торби, раници, или просто да се ограничиш до едно-две заглавия, за, да речем, някоя по тиха нощ на морето/почивката/планината, когато просто искаш да изключиш за малко света. Джаджата е супер удобна, че даже и донякъде не чак толкова финансово недостъпна за един средностатистически човек.

Здравей, аз съм Киндъл и идвам тук вместо онова старо издание на "Под игото", което мразиш

Очаквате контрааргумента ми, нали? Клиширан е, признавам. Но е адски верен за мен, а и за доста голяма група от хора. Усещането просто е друго. Взимали сте си нова книга, или сте изравяли някоя стара от някой забравен рафт, нали? Е, във втория случай усещането и мириса е и на прах, който ви задавя, но като цяло знаете какво е да държиш в себе си няколкостотин страници, които имат усещането за нещо много по-реално, отколкото стъкло, пластмаса и полирани повърхности. Да не говорим за усещането да се промушиш в леглото/канапето/даже и земята, ако толкова иска човек и да разгърнеш страниците под светлината на една нощна лампа. В ежедневието ни, което в момента се диктува от социални мрежи, търсене в гугъл за това дали яйцата ни трябва да стоят 3 минути или 3 минути и 18 секунди, онлайн пазаруване, онлайн плащане на сметки, онлайн форми на обучение (съжалявам, че електронната форма все още ти е слабост, СУ!) и какво ли не е-друго, книгите са архаични и дъхът им е на това, което постепенно изоставяме зад себе си. Книгите ми напомнят на времето преди Фейсбук, Гугъл+ и всичко друго, което в момента приемаме за даденост. И не го казвам като демонизация на сегашното състояние, то също си има своите плюсове, а като главната причина, поради която все още не мога да се откъсна от олдскуул-изма.

 

Все едно. Интересно ми е вие какво предпочитате и какви наблюдения имате? Битката е-рийдър <-> книжен носител сигурно ще се задълбочава, особено след като много хора смятат, че постепенно книгата такава, каквато я познаваме, ще стане рядък вид явление. Бъдещето е електроника, а това означава Киндъл и всякакви други е-рийдър вариации. Кой знае, може пък и някой ден и аз да стана фен и защитник на е-рийдърстването и да е присъединя към потребителите, които действително имат за какво да са доволни.

...по-добре да няма черен чай в тая чаша, gringo.

‘tis just not quite my cup of tea засега, обаче. И не, няма да слагам хипстърските очила, нищо, че звучим винтижЪ.

Advertisements

One thought on “Киндълизми или новото четене

  1. Яко е чувството в телефона ми (htc dhd) да имам 30 книги и това да е 0,00125% от цялото налично място и да ги мъкнеш и на връх света с теб.
    Но като си пред домашната библиотека, естествено, че е много по-истинско книжния полъх….

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s