#Occupy Wallstreet

Има една поговорка, която втъкава в себе си сеенето на вятър и жътвата на буря.

В този си смисъл целият механизъм, който е властвал в политическата, социална и икономическа обстановка има давност, както всеки процес в човешката история. Когато краят на тази давност наближава, това не остава незабелязано. Появяват се признаци, които загатват нещо ново, било то пълна трансформация на режима, било то частични промени в него или напълно минорни модификации.

Що е то да хванеш уолстрийтския бик за рогата? Какво е да пренесеш интернет в реалността, да покажеш как виртуалната комуникация може да обуслови уличната реализация на идеята? Има ли смисъл в това, или трябва да се вслушаш в милионите, които ще ти кажат, че няма смисъл от гнева ти? Дали нямаме достатъчно признаци за края на давността?

Толкова въпроси, на които (частично) се отговаря вече от почти месец (с начало 17 септември) в рамките на политическия хегемон от толкова време – САЩ от разни хора. Това са хора като мен и вас, най-вече от ниската и средната класа, които са недоволни. Не просто недоволни, а бесни, и им е писнало достатъчно много, че да спазят закона „излез на улицата”.

Face it: човешкото общество е отвратително про-консуматорско отвъд границите на приемливото. Корпоративните интереси често загърбват хуманните такива, били те свързани с опазването на околната среда или човечността спрямо самите хора. Едни се издигат на високи пиедестали, докато други тънат в мизерия; обективно това е баланса на съществуването, който се гради на дисбаланс. Този баланс може да бъде ошлайфан, попроменен, да се намалят падините между двете крайности. Може да бъде намерено справедливо преразпределение.
В условията на една криза, която не е само икономическа, но е и ценностна, социална и най-вече – на нас самите, хората, вътре в съзнанието ни, ще има опозиционни елементи. Ще има хора, които не искат нещата да продължават по този начин и ще настояват за правата си, докато други предпочитат да спят с два часа повече или да мастурбират в кенефа, например. Не ме интересува. #Occupy Wallstreet участващите – също.

И знаете ли кое е хубавото?

Към тях се присъединяват все повече и повече други граждани от всякакъв етнос, пол и с всякакво занимание. Тях ги интересува. Артисти или музиканти, политически дейци, литератори или просто обикновени работници. Движението се разширява, обхваща различни градове, разпростира се като едно опозиционно движение с един фронт, който да удържи това, срещу което се бори. Участващите се подкрепят от неучастващи с храна, одеала, дрехи, каквото и да е. Микрообщество в обществото; организъм в организма, нещо, което символизира не грандизност, но желание за промяна.

А това желание не е простата станция на анти-капитализъм, заявена от някои критици. Ние (те) искаме морален капитализъм, ограничение на корпоративната хегемония и стоп на загърбването на надвисналите социални проблеми, чиито решения остават отлагани толкова време. Иска се свобода, но не от идеалистично преследваната такава, а от относително възможната в реалните обществени процеси. Иска се равенство, което не е едно безкласово общество, а е едно общество, в което равенство означава възможно най-малка разлика между обособените класи. Иска се коректен банков механизъм. Иска се подходящо данъчно облагане на елита.

В третата седмица на #Operation Wallstreet сме. Движението се увеличава и вече се прехвърля през океана, „чаеното парти” поглъща територии и вече акостира в Англия. От началото на годината станаха много неща, прекалено много реформи и промени, които да не нарушат поне малко статуквото и да не донесат нещо ново. Това е поредното слепено парче от пъзела, чието влияние още не е напълно ясно, но разтриса текущите политически и социални устои. За икономически – рано е.

За едно съм сигурен. Революция трябва да има, както и да я разбира всеки един от нас. Нежеланието за действие под всякаква форма няма оправдание. Няма оправдание и сляпата защита на нещо, което не функционира толкова добре, колкото преди е функционирало. Имаме нужда от нещо ново и трябва да го извоюваме. И звучи смешно, но интернет в момента е най, ама най-силното оръжие в ръцете ни. Докато реалността рухва на много фронтове и банките алармират с умрели трели, виртуалността се подхранва.

И ако ме попитате какво са хората без банките, аз ще ви попитам – а какво са банките без хората?

#occupy wallstreet, week 3.

Advertisements

2 thoughts on “#Occupy Wallstreet

  1. “Иска се равенство, което не е едно безкласово общество, а е едно общество, в което равенство означава възможно най-малка разлика между обособените класи. ”

    Ъъ…,която как точно я виждате/ш ?
    (просто ми стана интересно,не е като да се заяждам :д )

  2. Ами единият начин е вдигане на данъчното облагане на богатите – нещо, което и самите протестиращи искат. Изкарваш повече = цакаш повече данък, това ще намали прекалено засиленото трупане на капитали, което създава огромна ниша между нисша/средна и висока класа.

    Че разлика ще има – винаги ще има, естествено. Но за добруването на едно общество според мен е нужно тази разлика да е сведена до реално възможния си минимум.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s