Шистовият газ, хората и протестите

От зората на времето, използвайки това литературно клише, хората протестират. Протестите им се изразяват в движения, насоченост и идеи в напълно различни насоки – от екология, през политически желания, до културни инициативи. С модернизирането и електронизирането на бита ни, възможностите за подбуди зад протестите се увеличават. Изключително много.

Днес накратко ще говоря за шистовия газ, след като съм загатвал малко темата в предишни мои постове – все пак драснах три-четири реда за Gasland, както и за това къде точно се намира границата между финансовите облаги и баланса на природата – и флора, и фауна, и ресурси.

Шистовият газ е, жаргонно казано, новата мания. Петролът се изчерпва постепенно, като в близкото бъдеще (най-вероятно в близките 20-30 години) ще настъпи неговият „пик”. Пикът е връхната точка; момента, в който добива е ­най-висок. След този момент нещата тръгват надолу, надолу и пак надолу. Това, освен че е свързано с финансови фактори, които ще се разиграят директно, ще има своя отзвук и върху всички сфери на обществото (глобално говорейки), защото петролът е това, което в момента движи цивилизацията на човечеството. „Пикът” е кулминацията, която бие камбаната, че трябва да се намери алтернативен източник на енергия, който да възстанови загубените ресурси. Не само това – да ги увеличи, защото и правопропорционално с изминаващите години, човешкото население също се увеличава.

Една от алтернативите се нарича шистов газ. Дефиницията на шистът е следната: Шистът е широко разпространена скала в земната кора, формирана от натрупването на тинести утайки в продължение на милиони години и съдържаща метан от органичните вещества в тинятa.

Посредством процес, който се нарича fracking, скалата се разбива в кладенеца с помощта на мощни водни струи.

Цената на един шистов кладенец е около 70 пъти по-ниска, отколкото цената на един нефтен кладенец.

Шистовият газ, според много, е бъдещето на нашата цивилизация. По-евтин, по-рентабилен, по-често срещащ се. Удобен и не толкова усложнен.

На каква цена?

Висока. Тук идва фактора „финансовите облаги” срещу „баланса на природата”. И докато двете са от изключително значение за човечеството, корпорациите съвсем директно и непоклатимо заемат първата страна. Ние сме от другата страна на барикадата.

Високата цена е 19 милиона литра вода за обработката на един кладенец. 40 % от нея се връща обратно – присъединена от десетки тонове химикали, които после се вливат в подземните води, за да замърсяват. Питейна вода с метан. Запалима питейна вода в редки случаи. Ако не ви пука се замислете – тези води ще бъдат близо до вашия град. Или до града на ваши близки.

Името на главните снабдители е Chevron. Няма да говоря за американската мултинационална корпорация, но ако искате информация – разтърсете се из интернет и се поинтересувайте от ключовите думи Еквадор: 1972, 1977, 1992, 1993; Ричмънд, Калифорния, Ангола, както и редица други.

Бил съм на достатъчно протести с различна насоченост, някои от които с доста ниско покритие, защото са били със специализирана насоченост. Това, за което си говорим, не е за протест за правата на животните, което може да е мой интерес, но не и на 1 000 000 други души; това тук обхваща всички ни, директно или индиректно. Не е акция на Greenpeace, а е акция на гражданите и силно се надявам да не се политизира прекалено цялото действие. Визуализирайте си житницата на България, осеяна с кладенци за шистов газ.

Ако сте стигнали дотук, това е много добре. С напредването на информационната епоха намаляват компетенциите ни относно концентрация и четене. Твърде вероятно е много читатели въобще да не се метнат към заключителния параграф. А той е…

…имайте позиция. Има неща, които са важни, неща, за които трябва да се борите. Като граждани, като личности, като хора, като жители на земята, без да имам предвид някаква отявлена пропаганда. Една от най-честите причини, едно от най-честите извинения за липсата на позиция е „Ама какво ще се промени?” Това е психологическо кредо, което не разбирам.

Това искат по-горе от вас, без да вкарвам конспирации. „Демокрацията”, в която сме си потопили главите, е просто следваща политическа фаза, в която някой властва над друг. Опитайте се поне относно волята си да властвате сами над себе си, да сте свои собствени господари. Ясно е, че финансово и обществено няма как да бъде твърде често.

Бъдете активни, когато можете. И, както е казал Ганди, това толкова клиширано вече, но и не по-малко правилно изказване: „Бъди промяната, която искаш да видиш в света”.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s