Относно мечтите

В последните дни имам доста неща за занимавка, някои полезни – някои – не дотам. Музикални, професионални, емоционални, свързани с хобитата (не хобитите, колкото и сходно да звучи). Главата ми е една малка каша от цялата смесица между тях и някои неща се вливат там, където не им е мястото.

Днес искам да си говорим за мечтите и нашата иманентна свързаност с тях. Не се ебавам и не се правя на високопарен, иманентен бе първото прилагателно, което ми дойде наум. Оставяйки настрана академизма – докъде е редно и нормално да се простират мечтите ни?

Това, което със сигурност знам е, че човек, който не си позволява да мечтае е един доста нещастен, сритан психически и изтормозен вътре в себе си индивид. Бих нарекъл явлението очерупчаване, защото действително загърбваш вътрешността си и я караш по права линия, вършеейки битовите задачи и ангажименти. Втората част никак не е лоша, но е общо-взето куха и непълна – нещо като начина, по който си ям салатата за много хора (без олио, сол, оцет и прочие). За да имаш реален хъс относно нещата, трябва да мечтаеш, за да вкарваш живина в неодухотвореността на статиката им. Без този реален хъс просто бичиш напред и по едно време рухваш. Все едно са ти изпилили чарковете и частите падат една по една, а ти се чудиш какво по дяволите става. Кризата на средната възраст е малко проявление в сравнение с тази схема. Или всъщност е част от нея?

Друго, което с още по-голяма сигурност знам е, че човек, който мечтае прекалено много не е нещастен, но е глупак. Засичал съм такива и виреенето им е доста силно поставено под въпрос, ако няма кой да ги издържа и кой да се грижи за тях. А това невинаги се случва. Полъхът на земното е доста досаден понякога, особено когато битовите грижи заплашват да те погълнат и сериозно да те демотивират, но забиването в алтернативни реалности никак не е оферта и няма да помогне. Дори в случая на писателите, които конструират паралелни светове, за да ни помогнат с мечтателството; дори и те трябва да сложат своята граница на нещата и да кажат „до тук”. В крайна сметка мечтателството „по детски” е доста сантиментално и знаем клишето за запазването на детското в себе си, обаче трябва да си ретардирал малко или много, за да продължаваш да го носиш като банер на личността си през годините, когато е време да си малко по-битов.

Задавам този въпрос, защото напоследък точно многото неща за занимавка поставят под въпрос моята линия на мечтателност. В най-важното за мен – писането, имам сюжет, който лесно може да прерасне в екранизация, защото има всички данни за това – актуалност, насоченост към по-масова аудитория, теми, които засягат и обществото, и индивида. Това, което трябва да направя, е да го разработя успешно, за да се получи това, което е в главата ми, това включва постоянство, топки и какво ли не друго. Въпросът е, че не виждам изглед дори завършено да има какъвто и да е social impact, както се изразяват колегите англичани. Т.е. мечтателната половина е рязко ограничена и това ме демотивира. В крайна сметка писането, по-точно реализацията му е много голяма част маркетинг, а за добър маркетинг твърде често трябват много връзки – нещо, което нямам в никоя сфера на живота си. Отделно е под въпрос уважението на българския читател към българския автор и творбите, защото щандовете винаги стоят препълнени и неупотребявани по лично усмотрение.

Този пост стана малко по-личен, но, предполагам, имам правото на такива от време на време. Брейнсторминга ражда различни неща, а точно сегашния ми е ужасно зациклил и безизходен. Ако има едно нещо, което съм, обаче, е инатлив когато го поискам – до откат. И това помага. Дори и да ми убягва личната дефиниция на моята граница на мечтателност.

И, говорейки за „колегите англичани”, поради различни причини не мога да гледам текущия ни мач с Англия. Стриймовете ми късат нервите и поради това съм изолиран и само следя статуси във фейсбук (а те са много), описващи случващото се. Най-вероятно ще загубим, но все пак – наздраве. За мечтите, за блоговете, за футбола, за любовта – или просто за вечерта.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s