За поезията, писането, хората на драскащото изкуство

Животът се разделя на няколко „слоя”, няколко навързани един с друг фрагмента, които обаче оставят достатъчно лично място за себе си въпреки тази свързаност. Спорно е кое е по-значимо, защото без всеки от тях, добре разгърнат и обработен, съществуването ни би било прецакано.
Битуването е нашата свързаност със социума и с всички тези хора в него, с които трябва да се съобразяваме; вътрешния свят е мястото, което е само за нас, а от тези двете извира третия слой – слоят на изкуството.
Изкуството е междинния слой, мъртвата зона между двете граници, копелето на битовия и духовния свят. В този си смисъл изкуството е длъжно да съчетава елементи и на двете в себе си, без да забравя който и да е от родителите си.

Напоследък се замислям за модерното изкуство и за изкуството като цяло, гледайки множество публикации из интернет, вестници и къде ли не. Спорил съм с немалко хора относно „мисията”, насочеността на човека на изкуството – поет или писател (може да включим и другите, но специално за писането ще говоря сега) и проявлението й.
Една поезия, както посочих по-горе, е длъжна да съчетава два елемента – бит/социалност и вътрешен свят/интровертност, да ги миксира в различни количества ако трябва, да позагърбва едното, но да не игнорира напълно едната си половина. Творецът не трябва да се изолира от обществото, а да прокарва идеите си спрямо него, да участва, да наблюдава, за възпроизвежда. Да скърби, когато обществото скърби и да ликува, когато то е в подем.
Това е и най-важната характеристика на писателя/поета – той наблюдава, винаги, навсякъде. Може да не е активен физически, но е длъжен да е активен словесно с отразяването. Не говоря за откровената социообвързаност и на моменти леко пропагандираща поезия на Смирненски, да речем (който обожавам), но в никакъв случай не говоря и за елитарния възглед на Славейков, че поетът е свръхчовек едва ли не и другите са по-низши от него. В обществения строй всички имаме своя функция, която е полезна за другите – от водопроводчика, през поета до икономиста или педагога. Това, в което поетът се специализира обаче, е словесното в по-художествен аспект. Може да не се познава дори в поетичното тяло, че се е вдъхновил от нещо около него, но това да е така.

Разгръщайки това, стигам до извода, че хора на изкуството имаме малко. Имаме много поетични драскачи, които пишат за себе си и за елитаризма, същия този елитаризъм на Славейков, само че добил нови мащаби. Не художествени, а “арт” напъващи се. Интровертната поезия не е лоша, напротив, но когато се превърне в нарочен начин на писане с кодирани „арт” символи , които дори за човек с творчески заложби са неразбираеми – тогава вече нещо не е окей. Тогава се затваряме в ограничени писателски кръгове, които са кръговрат на ласкаещи отношения, но не участват активно в социума, в нещата, които го вълнуват. Участват само и единствено в редуването на „канела”, „декор” и още други често употребявани слова с експресивна артистичност, навързани в хубава, неразбираема нишка.
Именно затова се дразня, когато някой каже, че съм човек на изкуството. Не, не съм, аз съм най-обикновен социумен човек с някакви творчески заложби. Нямам желанието да се затварям в кръгове, но имам желанието да отразявам събитията в мен, в околните ми, в по-глобалната картинка. Имам желанието да наблюдавам мъката в другите така, както наблюдавам и тази в мен, когато се появи в нощта; имам желанието да се ровичкам отвъд канелата, за да намеря нещо фундаментално.
Затова най-вероятно няма да имам успех особено нито със стиховете си, нито с книгата си. Няма значение, по-добре така, защото аз не съм на ограничените кръгове с твърди взаимовръзки; аз съм, ако не на народа, то на всички. Това е.

За au revoir:

Човечност

Един изсъхнал труп;
това ли искат да направят
те от мен?
Вени и плът в едно накуп;
не – не ще избавят
те съзнанието от плен.

В мрежата на кръволока
гняв надигам тих един
без смисъл.
Борбата – все жестока
и залязвам все самин;
така ме е съня орисал.

Един изсъхнал труп;
отвън блести дъгата
а отвътре – леш.
Без да бъда ока груб –
такива са на вси телата.
Една груба, нечовешка гмеж.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s