Моцарт не е марка кашкавал; Президент е марка сирене – Светльо Витков на сцената

Днеска беше един много комичен ден. Комичността му започна от събуждането с телефонен рандъм звън, от който подскочих стреснато в мързеливия час 10:08. После съвсем комично зашлапях бос из паркета и правих сума ти домашни дейности, които ще ви спестя поради дължината на обяснението.

Трябваше да мина през: симпатичен дядка без половин уста зъби, който след като видя татуировките ми ме гледа все едно съм му се изпикал мощно в сламената шапка и съм му я хлопнал после на главата в продължение на пет минути; ненормална лелка, която явно смяташе, че тролеят е правилното място за РАЗХОЖДАНЕ на кучето, което налита на хората с окапващите си от бог знае каква храна зъби; маршрутка, която за пореден път прави слалом в насрещното с такава бързина и финес, че Ренате Гьочел сигурно би захлипала смирено в тъмен ъгъл; няколко опита за катастрофи, велосипедистка, която щеше да бъде сгазена от трамвай; стар брой на Vice с цинични разкази и не на последно място – някаква удивителна женица, която опита да натъпче ОСЕМ деца едновременно в тясния кенеф на Dunkin Donuts на Попа. Страховито.

Една бивша ме попита дали съм напушен, защото се хилих постоянно като идиот по телефона, а това беше още преди всичко, очакващо ме навън. Еба ли го, от началото си знаех, че ще има някакво просветление днес. И в крайна сметка то си дойде, като темата днес сме ние. И Светльо Витков.

ПО-ДРЕБНОТО МИ просветление за нас е, че сме просто ебани в главите. Обществото е продънено. Но, за разлика от хейтърските, целящи да ни демотивират медии и външни фактори (ЕС, САЩ, масоните, рептилите, Джими Хумухумунукунукуапуа, гениталиите на Лейди Гага и какво ли не друго, наистина), няма да ни демонизирам. Ние сме същите като всяко друго общество по света и си имаме същите проблеми тук и там и същите дебилизми. Всекиму – своето. Което, естествено, глобално означава, че всички сме ебани в главите, без значение къде се намираме. Но, припомням, говоря за нас.

Най-преебаното нещо в нашата държава е политиката и лицата в нея. Играе се многоцветен шах с множество различни фигурки, но в крайна сметка всички тези фигурки допреди някакво време са били червеникави. Модата е нова и джебчиите пребоядисват фасона, за да закачат някой смотаняк. И успяват всеки път, защото липса на реална алтернатива – бол. Поради много фактори, признавам, но все пак реалността е такава.

В този ред глобалния облик на моето просветление е : КУР. И точно този “кур” ме върти около кандидатурата на Светльо Витков за президент и неговия музикален колега Венци Мицов за вице. Венци и вице даже звучат толкова симфонично, че ми се ще да зарева от умиление. Курът се върти около тях, защото те са, ами, кур. Политически, което май го прави по-увъртян, достолепен и имиджо-издържан. Нещо като китов фалос, издигнат на обществен пиедестал, а публиката ахва, жените припадат, щото си говорим за големи разлики в размера, все пак, и прочие.

Кур е, защото една несериозна кандидатура успява да стигне до реалното записване за изборите. Кур е, защото това е анти-вот, един безумен бунтарски отзвук на младото (и не само) гражданско общество, което не прави нещо особено, но наказва политиците си с един бумтящ среден пръст. Не, Светльо няма да спечели изборите, това е ясно. Но курът си остава – очертан в мемоарите на един народ, с тебеширени контури за идните дебели политически кюфтета.

За него ще гласувам, даже ако можех щях да пусна бюлетината с моя полов орган, за да съм съответстващ на ситуацията. А после ще сънувам как на Нова година вместо обръщение на някой излъскан президент с хитри оченца и заспала кравешка мутра, решил да мънка под носа си ни пускат “Зидаромазачи”, щото това си е цял архив на толкова години история в 8 кратки стиха.

Дори не знам как да завърша поста. Пред очите ми играят все същите профанистични полови символи и хиподили, наред с кошмарния образ на 5о годишната жена в тролея (същия, в който кучето изживяваше своя пик на обществен превоз) със задник колкото онея 8 деца в кенефа, носеща прашки и решила да си навре гъза на сантиметри от лицето ми. Последното ще ме измъчва още достатъчно време, мамка му.
Просветлението обаче си остава, и, макар че Хиподил няма да вземат сигурно и 80 000 гласа, ще пусна бюлетина. Без употреба на фалоса, защото тогава охраната ще ме пречука и няма да мога да осъществя това свое изначално право като гражданин. Няма значение дали разбираме от политика или не, защото псевдодемократичния режим тегли каруцата с оядените усмихнати лица. Поставени сме в една задънена улица, в която нямаме добре изградено гражданско общество, което да има настоявания и да иска те да се изпълнят. Докато не формираме такова, няма и значение кой по дяволите ще избираме. Първото води до второто като смисъл, не обратното.

Затова – кратко, профанистично и ясно, един час след просветлението на комичния ден.

Кур.

/Лирическо крайно отклонение
понеже статията доби някаква популярност, може леко (надявам се не нахално) да рекламирам това, с което в момента се занимавам на чернова:

http://www.facebook.com/pages/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D0%B8%D0%BD-%D0%9D%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0/166097543435068?viewas=0&sk=wall

Благодаря за вниманието. 🙂

Advertisements

2 thoughts on “Моцарт не е марка кашкавал; Президент е марка сирене – Светльо Витков на сцената

  1. Ставането толкова късно е също толкова зле, колкото 150-килограмов задник с прашка и куче без намордник в тролея.

    Прочее от теб зависи дали ще се возиш в тролей. Аз не го правя.

  2. Сигурно.

    Но пък не зависи напълно от мен, поради местоживеенето ми. Надявам се не си възприел/а поста само като мрънкане, защото идеята му е далеч от това.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s