Сива Британия

Така наричат старата аристократична лейди Англия господата от Gallows, за да дефинират родината си. Аз пък го вкарвам като бързо двусловие, което да ви посрещне с добре дошли в реалността. Месецът е август, годината – 2011. Сивата Британия обаче не е сива, а е в потрошени стъкла, пламъци, кръв, конфликти и въпроси. Прекалено много въпроси.

Както често обичам да казвам, интернетът е алтернативна реалност с прекалено много общи точки с бита ни, но в някои случаи наистина говорим за нещо много различно. Защото нито аз, нито сигурно вие (особено ако сте като мен от младите поколения) не сме преживявали нещо сходно. Нещо, което като вътрешна зараза да изгризе града отвътре и да го остави опустошен и да наложи трайни психически увреди в немалко съзнания след прекратяването си.

Някои му казват терор, други използват звучната и носеща гневен нюанс дума бунт. Аз го наричам сблъсък на културите, сблъсък на бита и правилата на Сива Британия. Наричам го бедност. Наричам го също така и примитивното в нас, което спи, но се събужда лесно и тогава бог да бъде на помощ всичко по пътя – особено ако налице е голяма численост.

Защо по дяволите стана така?

Държа да отбележа, че като ябълка не мога да говоря професионално за тези процеси. Следвам специалност, която има до малка степен застъпени тези неща като насоченост, но това е нещо друго. Определям се като любител. А на любителите са им простени някакви неточности, нали така?

Лейди Сива Британия отговаря на името си. Сивото стои някъде между черното и бялото, като тези два цвята отразяват нейното съществуване. Сиви бяха повечето от хората, които участваха в бунтовете из английска земя – сиви поради бита си, сиви и поради етническия си елемент, който бе с изявена концентрация на чернокожи емигранти, но съдържаше и немалко бели (както и други “външни” елементи). Сива е и голямата разлика между висша и нисша класа в Англия, толкова сива, че е на водещо място в света. Сив е и бита на тези хора, които озверяха не само поради убийство от страна на полицейско лице – поредния такъв случай, в който цивилен бива убит и обстоятелстава не са в полза на гражданите.

Нека обърнем малко внимание на три фактора. За помощ ще използвам малко архаична информация – от 10-15 години, под формата на “Социология” на Антъни Гидънс, което е много полезно четиво.

Първият ще се отнася до етнически участвалите елементи в болшинството си. Ще говорим за емиграцията и корените й в Англия, която е стъпила от достатъчно много време на доскоро уверената система на мултикултурата. Чернокожите и азиатците са възприемани в повечето случаи като външни лица, отношението към тях е враждебно – нищо ново за малцинствата в която и да е държава. Срещу 50 % процента от белите мъже, 80 % от чернокожите и 70 % от южноазиатците практикуват физически труд. Физическият труд малко или много е алегория за принадлежност  в най-добрия случай към ниските нива на средната класа. В повечето случаи това те забива в категория нисша класа и праг на бедност.

Средните часови надници, за да не изолирам азиатските емигранти, са следните: 6.87 лири/час на пакистанци и емигранти от Бангладеш срещу 8.34 лири/час за белите мъже. При жените цифрите са 4.78 лири/час срещу 6.59 лири/час отново в полза на белите жени.

Това съвсем логично ни отпраща към принадлежността на мнозинството етнически елементи към по-ниско платена работа с по-тежко съществуване в по-лоши условия. Към това положение се добавя и негативното отношение на етническите малцинства към полицията, както и обратното. Полицията е, цитирам, “активно враждебна към всички малцинствени групи”. Отрицателните емоции лесно взимат връх.

Бедност + друга етническа култура + неразбирателство с органите на реда + логично неразбирателство и с по-висшите класи + чувство за изолираност от обществото и реваншизъм = проблем.

Нека към това добавим и разликата между класите. Както вече споменах сивият диапазон между висша/нисша класа а.к.а. черно/бяло е доста сериозен в Англия. Специално в случая това изиграва много лош номер и допълнително е фактор за случилото се. Да не говорим, че всички общества, които следват този модел са по-податливи на бунтове и недоволства, за разлика от скандинавските и японското общества, където разграничение отново има, но линията е значително изтънена.  “Тачъризмът”, който върлува 11 години из английски земи също изиграва немалка роля за това рязко разграничение. Наред с това социалната мобилност е изключително слаба – естествено имам предвид възходящата, защото низходящата не е толкова на фокус в изминалите събития. Безперспективността за “израсване” в социалния живот, за достигане на нов статут, свързан с престиж, финанси и бъдеще за поколенията на дадено домакинство озлобява и негативизира. Фиксираността на алокацията на ресурси и на тези, в чиито ръце са те, демонизира образа на правителството и висшата прослойка в очите на тези, които се борят за оцеляването си – независимо дали това е поради мързел и разчитане на социални помощи, липса на късмет, поради това, че индивидът/групата е обект на расова дискриминация или нещо друго.
Предишното ни проблемно уравнение се усложнява още повече и стигаме до случилото се.

Не демонизирам една или друга страна, старая се да бъда обективен. Не е правилно да трошиш собствения си град, не е правилно да чупиш и бръснарницата на 70 годишен старец, който да гледа неразбиращо на следващата сутрин всичко, в което е вложил пари и което с грижа е формирал. Не е правилно и едни граждани да се млатят с други, а полицията също да се намесва с палки, които да се впиват в гърбове, глави, крака, торсове. Не е правилно и правителството (спокойно може да ползвам и множествено число) да не се грижи за баланса на класите, да не съди  престъпленията на “белите якички”, които са много по-колосални, а да обръща взора си главно към престъпленията на гражданите.

Не бе правилно, бих казал, и случилото се в Англия, което вероятно ще се прехвърли из континента рано или късно.

Но това е животът и той не е правилен. Няма логика. Хората озверяват и стават тълпа, а тълпите метат и поглъщат всичко по пътя си, докато не бъдат спрени от друга тълпа.

Сива Британия е в пламъци. И след сложния процес на възстановяване, множество арести, виновни и невинни, правителството трябва да се замисли накъде ще поеме и какво ще направи за реално подобряване на условията и съществуването на своите граждани.

Защото ако не го направи, това ще е само началния сигнал.

Advertisements

5 thoughts on “Сива Британия

  1. Четейки коментари и мнения из интернет, относно ескалацията на насилие и напражение във Великобритания забелязвам следните няколко зависимости : Хора, които разполагат с оскъдна информация + хора, които поради различни причини добиват “натуралистична” информация + други хора, които априорно заклеймяват масовостта в каквото и да е изразяват крайни мнения, най-вече продиктувани от медиите, обявявайки английският бунт като логично развитие на нарастващия (или може би съществуващ, но спящ) бандитизъм.
    Честно казано не видях нито едно стойностно мнение, което да не обследва само последиците или само причините, а да постави събитията в много по-широк контекст и да направи някакви предполагаеми изводи.
    Разбира се, ние, бидейки сравнително далече от случващото се, можем само да изказваме наши си предположения и считам, че твоят анализ е един от добрите, на които попадам.
    Моето мнение е, че всичко казано до тук със сигурност има сериозни основания, но това, което липсва е смелият, макар и малко плашещ извод. Аз ще си позволя да го направя и той е – капитализмът си отива.
    В този си вид.
    Ще се върна не много назад в европейската политическа история, за да припомня, че разпадът на социалистическата система дойде колкото изненадващо за едни (главно обикновените хора), толкова и като добре организирано от самите управляващи отстъпление. Доказателства за това твърдение се намират много лесно в модерната ни политическа история. Основното в случая е, че на места тази система (не коментираме причините) си отиде с много насилие, а на други такива с тиха революция.
    Кризата на Тачъристкото наследство, за което ти говориш, зрее от много години насам. Проектът на мулти-култи обществата в Западна Европа се провали, а с това и един от стожерите на модерния капитализъм. Нео-либералните теории, до скоро грешно тълкувани или нарочно-грешно обяснявани, не предвидиха фанатично завладяващата роля на корпорациите и последващите изключително силни рецесии и кризисни процеси. Сега, пренасяйки се в бедните квартали на големите европейски градове и столици виждаме в пълна картина какви сили действат на онази маса. Разпадът на една корумпирана система, един предречен разпад се съчетава с непростими грешки в общата социална политика, формирайки достатъчно голям двигателен потенциал, на който му трябва искра. Повод.
    Страхът владее. А страхът от глад и гибел е силен точно толкова, колкото и чисто животинският инстинкт за самосъхранение. Затова понякога Европа и европейски столици стават свидетели на животинско поведение на едни, спрямо други. Тази грозна картинка винаги ще контрастира с европейските ценности, които дори тук на Балканите не са ни чужди. В крайна сметка, виждайки разрушителния размах на реакционната тълпа ние си задаваме въпроси – от защо така, до защо сега. И поглеждайки цялата ни история от векове насам достигаме до извода, че нищо добро не ни чака във времена, когато едни хора биват карани на сила да избират между духовния хляб на свободата и пр. и този, с който си хранят децата.

  2. Честно да си призная, в началото се отнесох с голямо снисхождение към бунтовете, защото това, което виждах, бяха младежи, които претендират, че са бедни и социално онеправдани, но разбиват магазини за скъпи техники и джаджи, а не супермаркети, откъдето да си вземат неща от първа необходимост – нещо, което първосигнално реших, че ще е целта на бедните. Само че тотално пропуснах момента, че помощите във Великобритания и тези в България осигуряват различен стандарт на вземащите ги. Докато в Англия те са като животоподдържащи системи ( т.е. стигат за да си нахранен и да имаш къде да живееш ), то в България могат да се сравнят със сърдечен масаж върху труп.

    От друга страна, бунтовете бяха без конкретна кауза, а в Economist излязоха със статия, в която се твърди, че част от бунтовниците са комуникирали помежду си с Blackberry-та (не прясно откраднати, а вече притежавани). Социалният момент отново ми се изгуби от полезрението. Guardian пък направиха точно обратното – драматично описаха социалните несправедливости във Великобритания. Хванете кои да е два различни британски вестника и ще откриете коренно противоположни мнения, прогнози и анализи – едни ще обвинят етническите малцинства, други, социалната система, трети слабата полиция, четвърти ще заобясняват за психологията на бунта, пети ще хокат родителите, които не възпитават децата си, шести ще се вайкат за нарастващата агресивност в света, намерила израз в подобни ексцесии…

    И всички са прави. Не съм сигурна доколко прогнозата за разпадащия се капитализъм не е твърде крайна ( а може би по-скоро ме е страх да си го помисля ), но ми се струва, че младите хора и в Гърция, и в Италия, и в Испания, и като цяло усещат как бъдещето им се изплъзва и как то няма да донесе нищо по-различно или по-добро от настоящето. Даже може би обратното. В момента чета ‘На изток от Рая’ и на едно място ми направи впечатление описанието на хората от Калифорния в началото на миналия век, вярващи, че светло бъдеще ще дойде. В момента имам чувството, че, едва ли не, не съществува оптимистична прогноза за бъдещето – страхуваме се от терор, от нови финансови кризи, от екологични катастрофи, от пренаселване на Земята, от загуба на ценности, от прогресивно затъпяване, от 2012, ако щете! Обещава ни се равен шанс ( демокрация, нали), ама не се вижда как това ще стане реалност. Страхът се превръща в безсилие, безсилието предизвиква агресия, агресията води до непукистки бунтове за чифт маратонки. Ивайло Дичев излезе с доста хубаво интервю по въпроса в ( ха!) ’24 часа’ – струва си да се прочете май.

  3. Еха, какви дълги мнения. Митко, благодаря за похвалата 🙂 Щом самата Германия, която най-върло като че ли следва(ше) мулти-култи схемата се отрече от нея и Меркел би отбой, значи нещата залязват тотално. Въпросът е – как ще се излезе от това положение на хладно осъзнаване?

    Лоботомийке, мернах Economist и ми хареса като статия, за 24 часовата не съм погледнал, главно защото в 24 часа толкова рядко съм попадал напоследък на добри неща, че въобще не ги и бръсна. Трябва да погледна.

    Способът с песимизма е много лесен и удобен за управляване на масите, които да бъдат сковани от страх и да се държат здраво за полите на управляващите ги правителства. Протекция под чадъра на ‘големите братя’. Това обаче води до странични ефекти като бунтовете в Англия, както и евентуални такива, които ще последват според мен, независимо за коя географска ширина говорим. Защото докато някои хора се осланят на по-висша инстанция, други плъзват по улиците и цялата негативност, отчаяние, безперспективност и погребани надежди ги изливат накуп – върху други граждани, върху органи на ‘реда’ (пфах) и индиректно/директно – върху същите тези ‘големи братя’.

    Младите хора просто имат малко място за своята реализация, за своите дейности, за идеите, които искат да следват и да представят на по-старите генерации, които да им услужат с плацдарм, на който да покажат всичко това. Това се отнася главно за нисшата и средната класа, естествено, при висшата нещата са разпределени. И тук няма значение малцинство ли си, какъв си – всички са обединени от един поток на деморализация, демотивизация и липса на поле за изява.

    И по някое време искрата съвсем логично плъзва и се разгаря.

  4. Не знам доколко ще е интересно, но реших все пак да споделя. Ако има немскоговорящи, Die Zeit и Sueddeutsche Zeitung излязоха с анализи точно в духа на коментара на JollyStomper:

    http://www.zeit.de/gesellschaft/zeitgeschehen/2011-08/jugend-revolte-aufstand/seite-2

    http://www.sueddeutsche.de/politik/proteste-in-aller-welt-heiliger-zorn-der-jugend-1.1133140

  5. Супер, ще ги погледна като четиво утре, че днес е малко късничко, особено имайки предвид липсата на говорим немски (и четим) при мен от две години насам. 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s