“Седмият печат” на Ж. Р. Душ Сантуш

Така, операцията на баща ми е преминала успешно, днешният ден става още по-хубав и съм в настроение да драсна няколко реда за едно книжле.

Не знам доколко осъзнавате факта, но ние сме едно глобално общество на консумация, която се върти в порочна спирала и рядко води до нещо градивно за планетата ни.

С този леко обвинителен хуук искам да въведа и последната книга, която прочетох – „Седмият печат” на Жозе Родригеш Душ Сантуш. Въпросният португалски писател освен явно успешното начинание да предоставя на нас, читателите книжен материал е и журналист, сътрудник на CNN и BBC и лектор по журналистика в Нов лисабонски университет.

В този пост няма да говоря за него, макар че заслужава внимание и адмирации, а за „Седмият печат” и внушенията, които книгата постига, както и посланията й към нас. Това е трилър-крими, един напълно отговарящ на изискванията за бестселър роман с малкото уточнение, че нещата са реални и достоверни. Макар и бестселър, „Седмият печат” не следва псевдо-езотеричната жилка на романи тип Дан Браун и нашият добър герой не побеждава лошковците, които искат да унищожат света, само за да си хване яка мацка за холивудски хепиенд. Нито пък анотациите преди романа са псевдотайнствени и величави:

„На Катарина и Инеш, и на бъдещите им деца – за да знаят, че съм направил всичко по силите си, за да попреча на онова, което се задава”.

и

„Историческата, техническата и научната информация, която се съдържа в този роман, е вярна”.

Това не е евтин популизъм и след като Душ Сантуш е бил така добър да изброи източниците си (сред които множество протоколи, доклади, книги и проучвания) в последните страници на книгата, може желаещите да се поинтересуват допълнително.

Относно самата книга и идеята за добрия и лошия герой, които трябва задължително да се млатят насам-натам и нашия човек да победи – забравете. Тук всички сме антагонистите и сме виновни. „Седмият печат” е една книга за климата, околната среда, планетата ни, ние в рамките на тази планета, петрола, въглеродния диоксид, въглищата, енергийното потребление, енергийното потребление и енергийното потребление. Да, ще повторя отново – енергийното потребление и бъдещето, което стои пред нас. Има изключително много информация, която е представена лесносмилаемо като цяло и цели да бъде обективна (естествено има някакви лични пристрастия, не всичко е чиста монета за захапване, но в общия случай говорим за относителна обективност).

Знаете ли, че четири градуса делят една огромна, гъста тропическа гора с целия нейн спектър от живот от една гола пустиня? И докато сме на тематиката за градусите – около 80 % от водите в световния океан са с температура над 10 градуса, а такава температура автоматично ги прави „водни” пустини, защото наличието на хранителни вещества вирее най-добре при < 10 градуса?

А случайно да сте чували термина ppm? Не? Това е съкращение, което дефинира частите на милион единици обем и чрез него се измерват единиците въглероден диоксид в атмосферата ни. Критичната стойност ppm е 550, макар че е силно възможно това да е завишена реакция и горната граница, след която нещата стават необратими да клони и към 450 ppm. Това не говори нищо, докато не дефинираме, че в момента се намираме ОКОЛО 380 ppm. Дори моменталното отказване от повечето потребление в световен мащаб ще продължи да увеличава по-бавно импулсите на ppm, какво остава ако потреблението продължи с все по-изявения си растеж поради множество фактори.

Това са внушения от книгата и имат своя корен, макар и фактологията относно ppm да е спорна и подлежаща на множество дебати все още относно реалната критична граница на ppm и фактическото влияние на количество въглероден диоксид върху живота на земята и атмосферата.

Във всички случаи, това е едно много полезно четиво, въртящо се около екопроблеми, икономика и на места – политика, примесени с увлекателен стил на писане, добра фабула и хайлайта – руска нощна танцьорка, която работи, за да издържа следването си като климатоложка. Както казваха – найс, а? Дори за удобство на читателя главният герой с краткото звучно име Томаш на моменти се държи като пълен ретард и диалогът с неговите събеседници се състои от въпрос – отговор схема. Това донякъде улеснява попиването на информацията, която автора иска да сподели на читателите. Освен това опростената схема прави по-лесно идентифицирането с незнаещия герой, поне според мен. Друг е въпросът, че силата на Сантуш е в тематиката и фактологията, не в героите – екзотични донякъде или не, те не са много пълноценно и майсторски изградени.

Един рандъм цитат, който ми хареса сред многото :

„Посочи чашата с оранжевата течност в ръцете на Томаш. – Например този квас. Квасът е сладко питие, слабо алкохолно, направено от ръж и ечемик. За обработката на земята и прибирането на реколтата са били нужни трактори и комбайни, които изразходват гориво. После питието е било дестилирано. За тази цел е била използвана електрическа енергия, в голямата си част добита от изкопаеми горива. После е трябвало да се изработи бутилката, а за това е необходима топлината на пещите, в които отново се използват изкопаеми горива. И най-накрая е трябвало да се превози бутилката с квас до супермаркета, а оттам до юртите, което станало възможно на още изразходвано гориво.”

А сега се замислете колко продукти и енергия консумираме и дали всъщност не е редно да се позамислим най-накрая. Нито авторът, нито аз, нито който и да е ще ви повели да не консумирате вече, да не си палите лампите като четете през нощта или нещо такова. Нужно е просто малко циклеж относно алокацията на ресурсите…не толкова за нас, колкото за децата ни. Все пак уж всеки човек иска да остави поколение, нали? А осигуряването на условия за следващите генерации не е като да изпиеш чаша квас в крайна сметка.

Advertisements

One thought on ““Седмият печат” на Ж. Р. Душ Сантуш

  1. Когато става дума за пари, то никой не мисли за Природата! Но … всеки един от нас може да направи малко, и така да се постигне голям ефект! Съвсем малко е нужно – да се консумират локални продукти, да се живее просто, да се рециклира…
    Според Принципа на 10-те процента /Принципа на стадото/ – ако 10 процента от хората започнат да правят едно нещо, то останалите 90% ще ги последват!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s