Днешният ден – две събития…

макар че фактически едното от тях се случи още вчера. Явно моите любими хактивисти още малко ще изчакат появата си в блога, защото нещата са сериозни.

Започвайки с по-‘микро’ събитието, ако мога да се изразя така, ще изкажа съжалението си, че Ейми Уайнхаус почина. Малко или много това беше един човек-развалина, съсипан от постоянните алкохолни и наркотични делириуми, кулминацията на които бе онзи прословут концерт в Сърбия юни месец. Лайв кадрите от него бяха просто покъртителни и не вещаеха нищо добро; в този смисъл малко или много феновете и хейтърите на Ейми очакваха подобен развой – бил той в близкото бъдеще или забавянето от няколко години.  Никога не съм бил луд фен на Ейми, но малко или много жената беше творец, а творците са странни. И неизменно – живеят малко и изгарят.

Не, творците не са просто странни. Те са ексцентрични, непостоянни, често взимащи опиати, често с някакви смущения в психиката, и почти винаги – тотално НЕ-ПО-НО-СИ-МИ. Това са друг тип хора, които са много далеч от мен или вас в усещанията си и не сме напълно в правото си обективно да ги съдим. Да си ярко изразен творец често е кръст, който не е подвластен на обществени оценки и е криворазбран, а в същото време този кръст тежи и на самия теб и те разрушава в битов план. Изкуството иска МНОГО висока цена и в даден момент просто тя е толкова непосилна, че нещата рухват. Независимо дали си Джим Морисън, Ейми Уайнхаус, Кърт Кобейн или някой по-стар играч в роля с насоченост изкуство.

В този ред на мисли – да почива в мир Ейми Уайнхаус – тя ще се помни повече с изкуството, което е създала, отколкото с каквото и да е друго. Общо-взето такава е цената – ужасен, изтощителен и напълно саморазрушителен живот, но оставяш ярка следа. И те помнят – било то с добро или лошо. Помнят те с песни.

Макро случката вече е по-сериозна и предполагам се сещате, че става дума за атентатите в Осло – един бомбен и една открита стрелба, при които общо загинаха над 90 души.

Ситуацията, както с всяко по-макро политическо събитие е доста сложна, има множество теории, има манипулации, има кръв, има и БОЛКА. Болка, защото вторият атентат, при който мъж е открил огън в лявополитически лагер е срещу ДЕЦА. Независимо дали са привърженици на лява, дясна, центристка, каквато и да е партия, това са деца и младежи между 14 и 19 години. Говорим си до сегашния момент за 84 загинали младежи от Норвежката работническа партия + още 7 загинали при бомбения атентат.

Тук започва тегленето на едни ужасни и досадни черва, защото имаме само факта, който е кръв и кости и отнети животи. Оттам нататък всички теории са възможни, като първата лансирана беше, че това е атентат от страна на Ал Кайда, свързан с онази случка с карикатура на Мохамед. Първо, това беше преди 6 години и не ми се вярва Ал Кайда да си разрязват времето по този начин, а по-скоро да има отново някаква американска намеса, която да обвини ‘лошите’ терористи от Ал Кайда. В крайна сметка това отпадна много бързо от новинарските сайтове, защото действително е смешно и нелогично.

Да не забравяме, че този атентат дойде и дни след като норвежки прокурори повдигнаха обвинения в тероризъм срещу Молла Крекар, основател и член на кюрдската ислямистка групировка Ансар ал Ислам, което породи ОЩЕ една теория.
Витаещо размишление е, че атентатите може да са извършени във връзка с участието на Норвегия в текущия либийски конфликт и да идват оттам. Това също отпадна бързо, а в момента фактите според медиите са такива, че имаме гражданин, закупил ШЕСТ тона тор през месец МАЙ, който е заподозрян за атентата. Трета версия, която засега се задържа стабилна.

Настрана от политически и типично военни принципи (все пак никой не отразява колко реално са жертвите на американския тероризъм над Близкия изток, защото аз го определям като такъв), това е трагедия. Норвегия за мен е била една от малкото държави, които поддържат умерена позиция относно дадени конфликти и странят, доколкото им позволяват линиите на дипломацията, от резки и импулсивни решения тип Буш преди години. Трагедията е двойна поради факта, че са загинали толкова много младежи.

Та, така. Светът продължава да се върти в кървави окраски, в лични трагедии и в какво ли не – но ние обръщаме внимание точно днес, защото медиите акцентират върху кървавия ход днес. Инак кой знае какво пропускаме. Много негативизъм се насъбра, обещавам вече следващия пост да е за групировките и за малко по-свежи неща.

Advertisements

5 thoughts on “Днешният ден – две събития…

  1. Новото десетилетие на новият век е изключително спокойно в това отношение, за разлика от 60-те, 70-те и 80-те години на отминалия век. Норвегия е спокойна страна с добър статут на живот за гражданите си. Не е член на НАТО и не води офанзивни политики. Тъкмо за това двата атентата толкова много шокираха Европа и света. Първо заради жестоката си бруталност, второ заради “непредполагаемите” мотиви. Нарочно слагам непредполагаеми в кавички, тъй като никой трезво мислещ, камо ли професионален анализатор не е вярвал на лансираните от превърналите се в таблоидни медии теории, които бяха пуснати няколко часа след атентата. Първо, защото едва няколко часа след бомбения атентат се случи показния разстрел. Възможността да няма реална връзка между двата атентата и това да е извратена случайност е десетократно пъти по-малка от това Японската Червена Армия да се е организирала отново и да е решила да атакува в Норвегия.
    За сметка на това ислямофобията и удобният на интриганстският европейско-американски политически елит вкоренен ужас от ислямско-фундаменталистки тероризъм завладя за пореден път всичко наоколо. В крайна сметка статистиката показва 96 трупа, а изводът е, че омразата не познава ни религия, ни националност ни лице. Най-страшното е, че тя приема макиавелистки облик, що се отнася до целта и средствата.

  2. Абсолютно си прав, аз затова намесих американското влияние в тези теории. “Дръж лошите на всяка цена”, като е ясно кой е обичайният заподозрян, върху който се стоварва вината.

    Не знам, всичките тези младежи…просто е отврат. Вече 96 ли са, последни като гледах бяха 91..

  3. Тази вечер за пръв път от години реших да погледам новините.Събитията изобщо не бяха две.Първите 5 новини бяха за убийства.Защо на фона на Ейми Уайнхаус и трагедията в Норвегия трябва да пренебрегнем факта,че при катастрофа в България са загинали две млади жени?Или убиецът на Яна не е толкова интересен като този в Норвегия?Всеки един човешки живот е важен и никога не сме готови да загубим близък,бил той и на 90…
    Хиляди млади хора в България имат проблеми с алкохола и наркотиците,но ние виждаме само известните.Няколко мои приятели си отидоха от свръхдоза наркотици,а други са на път да го направят.Какво прави държавата ни да помогнем на зависимите си приятели,как да се справим ние самите с този проблем,вместо отстрани да гледаме как хората,които обичаме си отиват от нас?Или за по-лесно нека обвиним Ал Кайда и за този проблем.
    Надявам се утрешните новини да бъдат по-позитивни и усмихнати…

  4. Милена…сякаш ме атакуваш някак.

    Събитията винаги са много и почти винаги – негативни. Медиите винаги затрупват с демотивираща и негативна информация, защото е по-лесна за манипулиране на масите и има силен психологически ефект, поне това е моето мнение.

    За Яна следя събитията още, откакто излезе случая, но още не мога да изразя добре конструктирано становище, защото според мен все още има въпросителни и не е изяснен случая. Не си мисли, че го нямам предвид, както и фактора смърт при всеки един човек, който е еднаква трагедия за близките му, независимо дали починалия е известен или не. Скъпите хора са ни скъпи, независимо от пол, възраст, расова, религиозна, политическа, каквато и да е принадлежност. И винаги ще е така.

    Аз новини по телевизията не гледам, черпя източници от различни места от нета – и аз се надявам да са по-позитивни, но едва ли ще са. Според мен важното е НИЕ да сме по-позитивни въпреки всичко и да не се демотивираме лесно под напора на медиите, а да даваме всичко от себе си, когато можем.

  5. Милена, нека спрем с това обитовяване на глобални проблеми. Има един лаф – гладни, бедни и болни деца има навсякъде. Трагедията на бай Лазо от с. Ветрен е точно толкова трагедия, колкото тази на Ейми Уайнхаус… само че само за техните семейства и близки. Смъртта на над 90 човека, убити в мотивиран атентат е глобален, световен проблем, който е точно толкова тенденциозен, колкото и изкуствената омраза, паника и страх, насаждани от световните медии, които се намесват при удобен случай, за да подкладят горещите човешки чувства.
    С думи прости искам да кажа, че докато гледаме на нас да ни е добре, а другарчето не ни интересува, сами си копаеме гроб. Реалността е, че нито гледаме себе си, нито другарчето и в стоическия си нихилизъм самовъзпитаваме особеното чувство на издребняване, характерно за нашите ширини. Цъкаме с език на скръбните и криминалните вести на лошите политически прогнози и на масовите бедствия, но никога не разбираме тяхната пълнота, докато не почукат на вратата на нашето семейство.
    А огорчените и опечалените са реваншисти. Записано е в историята. И ти си една от тях.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s