Що е то да си млад човек в информационната епоха?

…и много по-различно ли е всъщност от това да си млад когато и да е другаде.

Не знам дали сте забелязали, най-вероятно сте, но обществото е сбор от индивиди, чийто (ед.ч.!) стадий на съзнание, самосъзнание и светоусещане е ЛАТЕНТЕН. Не знам защо е така, но се получава парадоксалното явление, че всеки индивид сам по себе си има нужната активна комбинация от тези три по горе изброени фактора, но вкаран в съжителство с множество други себеподобни често изгубва иначе заложеното му.

Това, приятели, е тъжно, но до някаква степен – и неминуемо. Но аз лично изисквам от себе си, както и от вас, да не се поддавате напълно на този процес (поддаването до някаква степен също е неминуемо, все пак няма как да се зария в някаква утопия и да говоря глупости) и да запазите ЛИЧНИТЕ си три фактора: самосъзнание, съзнание и светоусещане. Да ги запазите до толкова, до колкото ви се позволява, а не да ги отдавате с лека ръка.

Както и да е, отклоних се от темата. Какво е за вас да си млад човек и въобще глобално – какво е да си млад човек? Според самите млади хора, според медиите, според ‘старите’ хора, според обществото като действащ дишащ организъм. Що е то реалния индивид, обозначен с маркера ‘младеж’?

Да си младеж означава да ВЪРШИШ. Да не се спираш, или, хайде, нека отново излезем встрани от утопията – да се спираш МИНИМАЛНО. Вършенето е съвкупност от много неща – писане, свирене на инструмент, пеене, политически активизъм, доброволческа дейност, работа (!), културно обогатяване, четене, танци, спортуване рисуване, сигурно още десетки неща, та ако ще и да е т.нар. planking (което за мен е безумно тъпо, но все пак).

Общоприетото мнение е, че информационната епоха сломява желанието на младите за дейности и ни обърква, правейки всичко по-лесно. Повече ни мързи, поглъщаме всичко наготово, разчитаме прекалено много на електрониката…

Това, макар и в корена си да е вярно до някаква степен, няма смисъл да бъде генерализирано по този начин. Точно обратното – информационната епоха предлага ДЕСЕТОРНО повече варианти за самоусъвършенстване, занимаване и ВЪРШЕНЕ. И това се отнася за всичко, наистина всичко – дали ще гледате клипове в YouTube как да държи перцето на китарата или ще четете независими политически ежедневници, или пък ще пращате CV-та за интервюта за работа в jobs.bg. Няма значение. Има хиляди възможности, които просто чакат да бъдат използвани и приложени от нета в т.нар. real life.

А младежта е огромна сила, която просто не трябва да бъде подценявана, защото е като звяр. Тих е в повечето случаи, ленив и пропъжда мухи с опашката си от време на време, но стъпиш ли накриво спрямо него – ситуацията загрубява. Неслучайно един от най-вдъховняващите периоди в историята за мен са студентските вълнения във Франция по време на Де (Дьо) Гол от ’68-’69. И забележете – XX век е осеян с двигателните процеси, чийто първоизточник са точно студентите, защото те са символа на промяната, на новото, на желанието за ВЪРШЕНЕ и изграждане на обществото в нов облик. Доколкото им се разреши, естествено – от медии, от политически елит, от кого ли не.

Може да съм прекалено приповдигнат, защото напоследък имам няколко много ценни души, които са активни и които ми показват, че заряд лесно се вади и иде лесно се измислят – ще видим как ще бъдат лансирани. Те си знаят кои са и знаят колко ценя това, защото инак наоколо е пълно с индивиди в латентен стадий, които не искат да допринесат с нищо – не защото не могат, забележете, защото всички можем да сме полезни един за друг. Просто им липсва някой от факторите-компоненти.

Това НЕ трябва да обезверява множеството кампании, инициативи и т.н., независимо дали идват от граждани, от НПО-та, от дружества, от групи във Facebook относно закрила на животните, от студентски радиа и прочие. Защото явно те са осъзнали, че да си млад човек в информационната епоха означава да си силен и да имаш много, много повече, отколкото са имали младите поколения преди нас.

И да знаеш как да го използваш.

Advertisements

5 thoughts on “Що е то да си млад човек в информационната епоха?

  1. Млад човек, който се занимава активно с политика обикновено е вербуван човек. Т.Е. индивид, на който се разчита предимно заради неговите качества, които притежава като млад.
    Студентските вълнения във Франция от края на 60-те години, Пражката пролет, ако щеш, студентските анти-милитари движения в САЩ от същия период са плод на един особен преход в западните общества, който днес е изключително далеч от нас. Истината е, че консуматорските общества на 21в. не са консуматорските общества на 20в.
    И ако търсиш още парадокси в съжденията си относно “каквовостта” в характерните за младите плам, идеология, действеност, то непременно трябва да погледнеш и към българския модел.

  2. Не споря относно вербуването, макар че за мен е пълно с млади хора, които се интересуват от политическите явления – и у нас, и в световен мащаб и се опитват да бъдат активни и да взимат действия и позиции. (Без задължително да са обвързани към някое политическо тяло).

    Обществата ни са различни, както и факторите, които ги формулират и както посочих горе – способите, с които разполагаме и цялостната ни обстановка. Но студентсткото общество за мен винаги ще си бъде основния двигател на промяна (или поне ТРЯБВА да е) – дали тя ще бъде осъществена или ще остане хартиена и само идейна в главите е друг въпрос.

    Българския модел заслужава отделен пост, но трябва да ми щъкнат мислите натам. Бях писал преди с няколко души относно това как ни изкарват под всякаква критика всякакви медии и ‘светила’, включително и ние самите се негативизираме един срещу друг, което за мен е безсмислено.

    Все пак не е като да не сме възможни и реални като градивна сила…

  3. Звучи добре на хартия. И нека поне за миг да оставим обществата на запад и изток и да погледнеме пред блока. А там фактите са следните. Твърдението, че младите са по-дейни и по-вършещи е вариращо. И докато това е по-скоро медицински факт, дължащ се на биологични процеси, то в по-общ и философски план не знам колко от днешните млади, от днешните студенти са активни толкова, колкото 58 годишните им бащи, например.
    Масовата заблуда, че младият студент е великата и върховна движеща сила на промяната, каквато и да е тя, се основава на онази тиха есенна революция през ’89-та година, която задължително трябва да бъде извадена от общия случай на студентски протест, надявам се сам се досещаш защо. Това е абсолютен мит. И ето как достигаме до факта, че българският студент не е протагонист, за съжаление той дори не е и антагонист, а ако го сложиш в общия кюп на “младия човек” ( където влизат и младите работещи и младите учещи в гимназията ) контраста се размива до толкова, че получаваш нищо повече от една правилна проекция на цялото ти общество. Което пък от своя страна можем да определим най-точно, макар и художествено с историята на скобелевата майка. Уви, …

  4. Ех, обаче и ти до някаква степен си скептичен (или реалистично гледащ) и това ми е далечно относно студентите.

    Много безлични ни представяш (все пак и аз и ти сме в тази социална студентска ниша), имаме всякакви в редиците. Не знам, аз пиша идеалистично и се надявам просто ако някой го прочете, да се повдъхнови малко относно себе си.

    Според мен младежите и то главно българските младежи просто нямат самочувствие и не вярват в каквито и да е свои способности. А трябва.

  5. Не, не е така. Не съм скептичен, напротив – мисля си, че всеки може да постигне нещо… ако има волята и късмета. Това е съвсем различна тема на разговор. Аз по-скоро се захванах за основата, върху която си нахвърлял своите съждения, а именно “вършенето”, “действието” и пр. Очевидно е и най-вече констатируемо емпирично е, че студентското и младежко действие е пряко подвластно (както почти всички останали процеси в обществото) на икономиката и икономическото му благосъстояние. И за да не се хвърлям в подробности ще изясня на бързо какво имам предвид, за да разбереш, че не става дума за изначален скептицизъм. Младите хора навсякъде по света са непривилегировани. Поради това, че голяма част от тях все още учат и/или нямат достатъчно опит, добре заплатен труд е почти имагинерно понятие. Достойният труд не винаги задоволява правилния комплекс от ценности сред младите, а липсата на пари понякога не е прищявка, а онази прословута нужда от Насъщния, която подтиква на моменти обезумяване. Всичко това с почти робската зависимост от “климатичните” условия в бизнеса и икономиката днес, държавната политика* и изобщо цялостната обстановка води до една всеобща, всеобхватна маргинализация. Няма значение в какво, важното е, че социумът на младите е получил вече достатъчно сериозен кинжален удар. Действеността може да бъде обусловена от вътрешни потребности, които рядко биват първични, но по-скоро вторични и третични, съответно са нужди, които са съобразени с бюджета на младия човек. Това би трябвало да дава голям част от отговорите. Активизмът в други сфери също често бива поставян в пряко подчинение на финансовата безизходица, а като прибавим към всичко това местната битност излиза, че или трябва да сме умрели или на голяма част от нас малко да им оставя.
    Уви и това не е много далече от истината.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s