Стандартен юлски ден

Денят е един жежък юлски ден, от най-топлите. Взимам си душ, след максимум час отново започвам да се задушавам – всички знаете предполагам как е, особено ако сте в софийски измерения. Да не говоря какво е удоволствието да се завреш в градския транспорт, полупълен, в 13:05 (да, точно толкова).
Лятото идва и повечето хора ликуват – това е време на почивка, отпуски, край на сесии, всичко. Или пък е времето да поработиш малко и да изкараш финанси, за да си обезпечиш парично прекарването на това лято. Всеки със своите приоритети, желания и налагания от страна на битовото. Така е.
Лятото за мен обаче е едно много специално време. Това е времето, в което се чувствам неизменно стар. Не знам кое точно причинява това, но във всички случаи не е само климатичното изражение на наистина съсухрящата жега. Сега, в крайна сметка не е много смислено да обяснявам какво е да се чувстваш стар на 20, но пък това е блог, аз съм егоцентричен и точно днес се чувствам ОСОБЕНО залязващ откъм живот.

В крайна сметка да си стар означава да си неспособен, да нямаш сили (но понякога да имаш желанието), клетките вече да са ти толкова оплезили езици, че всичко да е в слоу-моушън вариант и не на последно място – да гледаш всеки ден на календара в очакване най-сетне да дойде спасението и да умреш. Звучи доста лошо натуралистично, най-малкото защото искаш да погледаш още малко внуците, да изгледаш някой сериал, да чуеш някое радиопредаване (старите хора обожават радиопредаванията по каквото съм видял). Но дефиницията на това да си стар малко или много си включва чакането на ‘края на земния път’, както много обичаха да ни предлагат изразителна опция анализите по литература. Славейковият герой иска да достигне края на своя земен път по особено трагичен, интровертен и пейзажноиздържан начин. Някакви такива.
Само че ние реалните хора просто искаме покой. Да затворим очи, някъде да побушува една река, дърветата да размахат листата си в повей за лек сън и това е. Никакви терзания, драматични схватки, масови военни сражения и ядрени оръжия. Когато искаме да умрем, искаме да сме кротки в мига, в който пресичаме от единия на другия свят. И да сме стари.

В момента нито искам покой, нито бушува река около мен (само машините на околните строежи и всякакви бетонобъркачки, доста вапцаровско), нито дърветата махат листата си в този задух. Затова ако поискам мога да проимам много драми, да крещя и прочие.

Но не искам. Стоя си и просто оставям старостта да пропълзи във вените и клетките ми и да ги кара да се чувстват зле, горките.

Стандартен юлски ден.

Advertisements

2 thoughts on “Стандартен юлски ден

  1. Познато… сякаш не ти остава време, нещо вътре в теб го изяжда и непрекъснато напомня, където и да си, че остаряваш, и животът те напуска. И под тази старост не разбирам бръчките, проблеми с простата и несъстоянието да се качиш до вас. Това е нещо по-страшно, невидима болест, която състарява ума и душата. Понякога заема твърде много място в главата ти и те кара да си спомняш за пропилени възможности, изгубено време и т.н. И въпреки, че си на 20-2-3-5 и животът е пред теб, всичките загуби ти се стоварват със страшна сила сякаш си живял цяла вечност. Реално ние сме млади, има още какво да предложим, но кой ти говори за реалността и за това, което се очаква от всички да представлява един млад човек… Може би сме от тези, които живеят основно с душата си, а това е проблем, когато тя е твърде чувствителна.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s